Дошъл в съзнание след операцията за изваждане на шрапнел от гърдите, йеменският лидер Али Абдула Салех веднага се обади от Саудитска Арабия в Сана на временно заместващия го вицепрезидент Абд Рабу Мансур Хади, за да му съобщи, че тези дни ще се завърне в родината.
Трудно е човек да измисли по-лош сценарий за Йемен.
Затова говорителят на Белия дом Джей Карни побърза да заяви, че всъщност йеменският държавен глава трябва час по-скоро официално да прехвърли властта на своя заместник.
Салех е крайно силен дразнител за повечето опозиционери.
Ако се завърне, гражданската война ще стане още по-ожесточена.
Но аз добре познавам лично йеменския ръководител и смятам, че е решен да осъществи своя замисъл. А днешните събития в страната само го убеждават, че е прав.
След сравнително спокойния уикенд, в Йемен отново започнаха сблъсъци между опозицията и правителствените войски. Салех замина, за да се лекува от раните, получени при покушението срещу него в джамията по време на петъчната молитва. Отначало това смекчи конфронтацията. Опозицията вече празнуваше победа. В понеделник обаче в столицата загинаха шест души, а на следващия ден бе съобщено и за жертви в други райони.
Президентът вижда тук сигнал за действие.
Според него събитията сочат колко са верни думите му, че без него "ще стане още по-зле". Грешно е да смятаме, че просто се е вкопчил с всички сили във властта. Салех искрено се тревожи за бъдещето на своята държава и смята, че носи отговорност за събитията.
Позиция, която може да се приеме само отчасти -
без него наистина ще е зле и редът в държавата няма скоро да бъде възстановен.
Парадоксът обаче е там, че заедно с него народът му ще живее още по-зле. Самият Салех все не може да го повярва, щом – нека му отдадем дължимото, десетки години що-годе успешно е поддържал стабилност в страната.
Нека сега саудитските лидери, които го подслониха, да обяснят на високопоставения пациент от Йемен колко е тежко положението и ако може, да не го пускат да си ходи.
Споразумението за прехвърляне на властта и гаранции за семейството му би могло да се подпише и в Рияд. Али Абдула Салех е упорит и силен лидер. Не е склонен към размисъл, невинаги анализира ситуацията дълбоко, но е хитър и находчив. В кариерата си често е рискувал, дори с опасност за живота. Има известна военна суровост в характера и е възпитан в духа на родово-племенните представи за чест. Според тях,
щом си на сцената, по-добре да умреш, отколкото да излезеш от играта с изгубено достойнство.
След като бе ранен, той се държа юначно въпреки стреса. Сам слезе по стълбата на самолета след приземяването в Рияд. Прясно опериран, той тутакси започна да провежда срещи и да се обажда наред на подчинените си. Чак да му завидиш на нервната система.
Може би успява да запази спокойствие благодарение на една
стимулираща тревичка, наречена кат.
Мнозина йеменци често дъвчат прясно откъснати листенца от нея - лек наркотик, достъпен по цена дори за местните бедняци, макар да има и скъпи видове.
Освен по тази тревичка населението си пада по оръжието, огнестрелно и хладно. Мъжете, понякога дори хлапетата, ходят със закачени на кръста криви ками "джамбия" - част от народната носия. Мнозина носят затъкнат в колана пистолет или провесен през рамо автомат "Калашников".
"Играчки", които не са скъпи и за тях винаги се намират пари,
нищо че близо половината от 23-те милиона йеменци мизерстват. За жалост обаче оръжията и преди не са били използвани само за украшение. В Йемен редовно се стреля. Често пъти със стрелба са приключвали не само пазарски кавги, но и дискусии в парламента.
Затова пък местните хора имат уникални възможности за възстановяване на организма, раните им бързо заздравяват, защото почти не използват лекарства - имунитетът им си е непокътнат. 69-годишният Али Абдула Салех, роден в обикновено селско семейство, демонстрира типичната за един йеменец воля за оцеляване. Би трябвало обаче да е по-наясно от всички, че след тази атака
ще последват нови опити да бъде ликвидиран.
Нищо чудно - по-скоро буди учудване как така е още жив. Преди Салех да оглави през 1978 г. Северен Йемен, там бяха убити двама президенти един след друг. По-рано пък имаше антимонархически преврат, последван от няколко години гражданска война.
В Южен Йемен, обединил се със Северен през 1990 г. благодарение на Салех и под негово ръководство, проблемите впрочем бяха същите. Независимо от опеката на Съветския съюз и заявената социалистическа ориентация. През януари 1986 г., например, раздорите между премиера Али Насър Мохамед и генералния секретар на социалистическата партия Абдул Фатах Исмаил приключиха с това, че последният бе поканен на преговори. Това обаче се оказа вероломна клопка. Хората на премиера изчакаха Исмаил да пристигне и веднага го разстреляха заедно с неговите помощници.
Наистина, съплеменниците на покойния генерален секретар хукнаха после по дирите на коварния премиер и претърсиха целия град Аден. Избиха доста негови роднини и членове на неговия клан. За ден-два загинаха към хиляда души. Сваленият премиер Али Насър Мохамед успя да се укрие и избяга в съседна Саудитска Арабия.
Ето какво буре с барут е този Йемен.
Нека добавим, че Северът и Югът редовно водеха бойни действия помежду си. Конфликти избухваха дори след обединението. Освен това някои племена тук и там от време на време преставаха да се подчиняват на гражданските власти.
В тази вече явно "несбъдната" държава има и силни радикални настроения с религиозен характер. Там действат групировки с идеология, наподобяваща тази на международната терористична организация "Ал Кайда". Малцина помнят, че бащата на Осама бин Ладен всъщност е родом от Йемен и чак по-късно се е изселил в Саудитска Арабия заради своя строителен бизнес.
Президентът Салех е наясно с всичко това. Натрупал 33-годишен опит от управлението на сложната си страна, той постоянно пита своите опоненти: ако не съм аз, кой ще е? Кой ще предпази страната от разрушение? Прав е дотолкова, доколкото все още няма подобна фигура на хоризонта.
Но представата му, че Йемен все още има нужда от него, си е опасна илюзия.
Страницата на Салех в йеменската история е вече обърната, епохата му трябва да приключи. И ако той пожелае все пак да добави няколко реда, те ще бъдат написани с много и много кръв.
Международните посредници трябва да го възпрат от подобна стъпка - да се възползват от раната на йеменския президент, за да го накарат все пак да подпише план за прехвърляне на властта.
криза, която тихо расте" />
