Сирия - от лошо към по-лошо

Нещата в Сирия вървят от лошо към по-лошо - както за президента Башар Асад, така и за омаломощената, но неотстъпваща опозиция.

Месец след пристигането на мисия на ООН, която да наблюдава изпълнението на плана на бившия генерален секретар на световната организация Кофи Анан за спиране на кръвопролитната криза, насилието отново се покачва.

Асад, който смята, че няма да спечели кой знае какво от спазването на прекратяването на огъня, камо ли от допускането на политически преход, изглежда е казал на своите сили засега да спрат да обстрелват най-големите градове в Сирия, но да продължат да удрят по неспокойните по-малки градове и да арестуват продемократични активисти. Междувременно някои противници на Асад се опитват да убият висши членове на режима, а също да застрелят хора от силите за сигурност и подкрепящи режима главорези. На 22 май в северната част на Сирия, близо до втория по големина сирийски град Алепо, бяха отвлечени 11 ливански шиитски поклонници, връщащи се от Иран.

Още от началото беше ясно, че

за ООН ще е трудно да наложи спазване на примирието

с едва 300 души, от които са пристигнали 270, в страна с 23 млн. население. Те вече се опитват да покрият обширни райони от Сирия. Но може би ще трябва да ограничат амбициите си, ако сигурността продължи да се влошава. Два конвоя на ООН вече бяха нападнати; никой не знае от кого. Във всеки случай нито една от страните не се вслушва в призива за национален диалог, отправен от норвежкия генерал Роберт Муд, който оглавява мисията на ООН.

Все пак присъствието на наблюдателите, макар и разпръснато, позволява на протестното движение да си възвърне известни позиции. Откакто на 3 май режимът уби четирима студенти в Алепо, сравнително спокойният преди това град е обхванат от протести.

Предполага се, че в момента броят на жертвите в страната надвишава 12 хил. А

размириците бавно настъпват към прага на Асад,

след като гневни сирийци, бягащи от насилието в родните им градове, започват да се стичат в столицата Дамаск. Там расте недоволството и зачестяват сблъсъците с правителствените сили. Не е ясно до каква степен са намесени външни сили.

Неотдавнашните големи бомбени атентати в Дамаск може да са дело само на режима (или на престъпни елементи в него) или на джихадисти, искащи да атакуват "еретичното" алауитско малцинство, което има господстващо положение в режима и към което принадлежи Асад. Джихадистката групировка "Джабхат ан нусра" ("Фронт на спасението"), възхвалявана в уебсайтове на "Ал Кайда", пое отговорност за девет бомбени атентата.

Правителството отдавна обвинява чужди терористи за сътрудничество с опозицията. Тя яростно отрича подобни обвинения.

"Получаваме предложения за помощ от ислямисти, но не ги приемаме, защото не искаме да бъдем смятани за екстремисти", каза млад бунтовник.

"Но имаме нужда от оръжия", заяви той. Сирийските "Мюсюлмански братя", които отново се надигат след години на летаргия, казват, че много хора в страната искат да получат пари в брой и оръжия. Бунтовниците казват, че обещаните от правителствата в Персийския залив оръжия още не пристигат в големи количества.

Междувременно

политическата опозиция, особено в чужбина, е разединена.

Представители на "Местните координационни комитети" в Сирия заплашват, че ще напуснат главната опозиционна група - Сирийския национален съвет (СНС), защото много от тях са били против неотдавнашното преизбиране на нейния председател Бурхан Галиун, който в крайна сметка заяви, че ще се оттегли.

ООН е в затруднение. Засега тя изглежда склонна да си затваря очите пред нарушенията на прекратяването на огъня, страхувайки се, че Сирия ще бъде обхваната от пълномащабна гражданска война, ако мисията си тръгне, преди да изтече мандатът й на 20 юли.