Худа Екзекуторката - бившата кметица на Бенгази, е сатана в женски образ

Когато полковник Кадафи обеси първия си политически опонент на баскетболно игрище в Бенгази, хиляди ученици и студенти се бяха събрали, за да проследят внимателно режисираната садистична демонстрация на разбирането на режима за справедливост.

Казано им бе, че ще присъстват на процес срещу един от враговете на полковника. Но вместо това се озоваха пред издигната на игрището бесилка, под която коленичил мъж плачеше и викаше майка си със завързани зад гърба ръце. Множеството, съставена главно от деца, заплака и завика: "Не, не", призовавайки Бог на помощ, след като разбра на какво ще да стане свидетел. Двама по-смели мъже се затичаха към съдиите на режима и ги помолиха да помилват нещастника.

Най-страшното се случи накрая, когато увисналият на бесилката мъж се загърчи и зарита във въздуха. Тогава млада жена с решителен вид излезе напред, сграбчи го за краката и го задърпа силно надолу, докато примката го задуши напълно.

"Всички разбраха защо тази жена направи това - казва 47-годишният Ибрахим аш Шуеди. - Тя беше амбициозна, а полковник Кадафи винаги е издигал безпощадните хора", допълва той.

Младата жена

знаеше, че Кадафи гледа обесването, предавано на живо по телевизията, и че ще я види.

"Точно така и стана. След това тя бързо започна да се издига. Онова ужасяващо нещо, което тя направи, беше в основата на кариерата на Худа Бен Амир", допълва Аш Шуеди (Вж. снимка).

Обесеният мъж беше братовчед на Шуеди. Младият самолетен инженер на име Ал Садек Хамид аш Шуеди беше обесен през 1984 г., когато беше само на 30 години. Три месеца по-рано се беше прибрал в Либия, след като завършил американски университет и подел без много шум кампания против бруталното управление на Кадафи.

Жената, потресла цяла Либия, унижавайки Ал Садек в последните мигове на живота му, била по онова време

обикновена, вярна на режима млада служителка на ниско равнище.

Двадесет и седем години по-късно Худа Бен Амир е една от най-богатите и най-влиятелни жени в Либия, но и една от най-омразните. Тя е фаворитка на полковника, член на неговия привилегирован елит и е била два пъти кмет на Бенгази.

Худа избяга от града малко след като въстанието срещу Кадафи избухна там преди две седмици. Тя изостави опожарената си луксозна къща, но не изостави полковника. Миналата сряда бе показана, застанала близо до него, докато той произнасяше едно от несвързаните слова в Триполи. Хората видяха дебелата застаряваща жена, пристегната в камуфлажна униформа, вдигнала юмрук във въздуха, докато привържениците на Кадафи скандираха лозунги в негова подкрепа.

Години наред в Бенгази Худа беше омразният партиен лидер,

но най-страшното, с което бе запомнена, бе поведението й на екзекуцията на Ал Садек. То й спечели прякора Худа Екзекуторката. Тя дълго се хвалеше с постъпката си и казваше: "Нямаме нужда от приказки, а от бесило".

Младият мъж, когото Худа унижи в смъртта му, бе съвсем различен. "Той беше спокоен и мил. Харесваше всички и всички го харесваха", казва братовчед му, днес бизнесмен, който все още да живее в Бенгази.

"Когато се върна от САЩ, Ал Садек се хвана на работа като инженер на летището. Но не му хареса онова, което завари в Либия. Той искаше свобода, затова се присъедини към група приятели, които водеха мирна кампания против управлението на Кадафи. Казваше, че всеки трябва да се пробуди и да не се подчинява на диктаторския режим", допълва братовчедът на Ал Садек.

Но съдбата на младия инженер може би беше неизбежна в епохата, в която режимът на Кадафи се показа най-брутален. Ал Садек беше арестуван в 3 ч. сутринта в дома си от тайната полиция и изчезна в нощта. Няколко месеца по-късно беше публично обесен.

Това беше първата подобна екзекуция в Либия.

Преди това режимът тайно разстрелваше враговете си. Но след тази екзекуция последваха още много други, на същото игрище, което все още се използва днес в центъра на града.

Семейството на Ал Садек не получи тялото му. Нямаше гроб, пред който близките му да скърбят. Когато опечалените се събраха пред дома му, дойдоха главорези и стреляха във въздуха, за да ги сплашат и да се разотидат. Години наред всеки, който имаше роднинска връзка с Ал Садек, трудно намираше добра работа или място в университета, разказва братовчедът на екзекутирания млад мъж.

Худа Бен Амир през това време процъфтяваше.

Омъжи се и роди две деца. "Какво ли им разказва за Ал Садек", се пита братовчед му. Худа станала водещ член на организацията на революционните комитети, която Кадафи създаде, за да възнагради последователите си. За да постигнат успех, членовете на тази организация не е нужно да имат талант или да работят здраво. От тях се изискваше само преданост.

Преди обесването на Ал Садек, Худа Бен Амир беше никому неизвестна, живееше в мизерна къщурка с две стаи в централната част на Бенгази. След това семейството й беше настанено в огромен дом в най-скъпата част на града, с изглед от последния етаж към Средиземно море. Худа се сдоби с големи къщи и хубави коли, заживя охолно, ходеше по партита и пътуваше в чужбина.

Нейните врагове смятат, че тя е

присвоила милиони

през двата си мандата като кмет на Бенгази. Тя беше на поста и когато избухна въстанието. Хората в Бенгази я мразеха токова силно, че подпалиха къщата й три пъти в последните две седмици. Те изписваха по неин адрес нецензурни графити по стените в Бенгази.

Синът на неин съсед загина в протестите, прострелян на връщане от погребението на убит демонстрант. Ибрахим Хасан Алиджоруши, 23-годишният брат на простреляния мъж, разказва: "Худа никога не разговаряше със съседите си. Но и ние не искахме да говорим с нея.

Тя беше сатана в женски образ".

Худа Бен Амир е родена в градчето Ал Марг, източно от Бенгази. Завършва университета Гараюнис в Бенгази, един от най-престижните в Либия. Когато стана кмет, се прочу, че винаги носи пистолет. Не криеше презрението си към Бенгази - града, който и Кадафи ненавиждаше. "В Бенгази няма истински мъже - Худа Бен Амир е единственият истински мъж в Бенгази", заяви тя в една от речите си.

Жител на града разказа, че се оплакал на Худа от високите цени и безработицата."Нищо не мога да направя. Всичко се решава на върха", му отвърнала тя и свила рамене.

Аш Шуеди я е виждал само веднъж - миналата година в Триполи, където работел като озеленител и украсявал летището за годишнината от революцията на Кадафи през септември. "Тя навикваше хората около нея и се наслаждаваше на властта си. Изпитах страх, когато я видях. Исках да я питам защо постъпи така с Ал Садек и дали съжалява за постъпката си - разказва той. - Но разбира се, в Либия, управлявана от Кадафи, подобни въпроси не се задават, така че запазих мълчание. Но отвътре горях".

Години след ужасяващата смърт на братовчед си, Аш Шуеди смята, че

служи на каузата.

Миналия месец той беше един от първите демонстранти в града, заедно с останалите роднини на мъже, екзекутирани от Кадафи. Техният протест постави началото на въстанието, което свали от власт режима на Кадафи в източната част на страната.

Аш Шуеди събира пари, за да помага на отрядите, създадени, за да защитават Бенгази и заедно с негови приятели доставя резервни части за колите им.

"Ние не сме забравили Ал Садек. Неговият пример ни вдъхнови. Иска ми се той да е жив и да види този ден на свободата. Сега ние сме предани на каузата. Или ще бъдем свободни, или Кадафи ще се върне и ще ни избие", казва Аш Шуеди.

За Худа Бен Амир също няма връщане назад.

Нейни врагове допускат, че Кадафи държи децата й като заложници. Това според тях е най-често употребяваното от режима средство за контрол над верните му хора.

Аш Шуеди се надява, че един ден Худа ще бъде съдена за престъпленията си, но допуска, че може и преди това за нея да настъпи мигът на разплата. "Сега нейното място в Триполи е до полковника. Неговите привърженици имат шанс да покажат, че могат да умрат храбро редом до него. Худа Бен Амир цял живот бе вярна на Кадафи. Тя може би няма да има друг избор сега, освен да му остане предана до смърт", казва Аш Шуеди.