Основната разлика между революциите в Източна Европа през 1989 г. и сегашната вълна от "жасминови" революции е, че е трудно да се предскаже докъде ще доведат вълненията в арабския свят, а още по-трудно е да се каже какво отхвърлят хората във всяка от разбунтувалите се страни, казва бившият премиер Филип Димитров в интервю (Вж. интервюто) за сайта "ЮрАктив".
В момента Димитров е посланик на Европейския съюз в Грузия. Той беше министър-председател на България от 1991 до 1992 г., когато загуби вот на доверие, който поиска сам. По-късно той беше посланик на България в ООН и в САЩ.
В отговор на въпрос на "ЮрАктив" какво е общото и какво
е различното в революциите от 1989 и 2011 г. той изтъква, че
"една от общите черти е естественият стремеж към свободата.
Има обаче две основни разлики.
Първата е, че ние знаехме много добре къде отиваме. Академиците казваха, че не сме носители на някаква нова идея. И наистина нямахме намерение да измисляме нова политическа система. Искахме да станем част от Запада.
Европейският съюз и НАТО бяха видимите проявления на една по-дълбока самоидентификация със западните ценности. Ние вярвахме, че си отиваме у дома", заяви бившият премиер.
"Втората обща черта е свързана с факта, че
всички революции
отприщват огромен потенциал за отрицание.
Не е важно към какво се стремиш, а какво отхвърляш. Ясно беше какво отхвърляхме - комунизма, олицетворен от Съветския съюз. Затова президентът на Чехословакия (от 1989 до 1992 г. и на Чехия от 1993 до 2003 г.) Вацлав Хавел толкова настойчиво изтъкваше, че антикорупционните движения невинаги водят до установяването на демократично управление.
С други думи разликата е, че засега все още е трудно да се каже до какво ще доведат тези революции и какво отхвърля всяка от тях".
Димитров прогнозира, че ако събитията в Либия
прераснат в гражданска война, както вече ги определят някои
медии, това ще доведе до тежки времена за страната.
Според него отношението на днешните демократични държави към лидера Муамар Кадафи е недвусмислено негативно.
