"Галъп Интернешънъл" се застрахова, че не прогнозира резултат от избори, но твърди, че според последното му проучване БСП води с 4 пункта пред ГЕРБ.
Националното представително проучване е известно като "Политически и икономически индекс". В изследването са участвали 1013 души над 18-годишна възраст.
БСП събира 21,7% подкрепа, а ГЕРБ - 17,5% от запитаните, твърдят от "Галъп". Те обаче са категорични, че при евентуални избори партията на Бойко Борисов би събрала по-голяма подкрепа. Спадът на доверието във формацията се дължал най-вече на ролята ѝ на опозиция и лошото състояние, в което се намира самата партия.
ДПС е с 6% подкрепа, Реформаторският блок вече печели доверието на 7% от избирателите, но според проучването е възможно да има преливане на гласове от ГЕРБ към реформаторите.
"Атака" пада до едва 2,4 на сто. НФСБ се радва на същата подкрепа.
Коментарът на социолозите е, че ГЕРБ не се намира в най-добрата политическа позиция, текат вътрешно партийни процеси. "Тя би могла да мобилизира по-голяма периферия, а БСП като че ли е пределно мобилизирана, каза директорът на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов.
И през този месец се потвърждава
поляризация в мненията между привържениците на ГЕРБ и на БСП,
както и между анкетираните хора в по-малките и в по-големите населени места.
Около 40 на сто най-общо симпатизират на протеста, други 40 – не, а двайсетина се колебаят.
Правителството на Пламен Орешарски трябва да подаде оставка, заявяват 40 на сто от анкетираните през август. Според 38 на сто от запитаните правителството "Орешарски" не трябва да подава оставка, а останалите 22 на сто нямат отговор на въпроса за оставката.
От участвалите в изследването 8% посочват, че са участвали досега в някои от протестите срещу правителството на Орешарски, но 88% от анкетираните отговарят, че не са се включили в тях.
Според 40% от запитаните протестите трябва да продължат,
а 41% от анкетираните смятат, че не трябва да има повече протести.
Първан Симеонов коментира, че данните от изследването са "летни" и по-скоро потвърждават наблюдавани изводи и тенденции от юли, а не довеждат към нов. По думите му "политическата ситуация може да се определи като равновесие между двете основни политически сили с по-мобилизиран електорат на левицата, но също и с не лоши перспективи за новосъздаващия се Реформаторски блок".
На въпроса дали лично бихте участвали в протест срещу правителството на Орешарски, 30 на сто от анкетираните заявяват, че биха се включили, а 8 на сто вече са го направили. "30 процента е сериозен протестен потенциал и той е локализиран в столицата и в големите градове на страната", коментира Симеонов.
"Нашите данни показват, че като че ли дневният ред в различните групи от населението е различен и това се отразява и на политическия мироглед. Очевидно е че когато има базисни потребности за задоволяване няма как да се търси протестен потенциал на ценностно ниво", казва Симеонов.
Общественото съзнание е объркано кога да бъдат следващите избори.
Помолени да изберат конкретни опции за това кога да са новите избори, респондентите очертават с отговорите си следната картина:
15% са за избори веднага,
17% се спират на опцията "до 6 месеца",
19% са за избори заедно с европейските през май догодина,
5% предпочитат избори до една година,
23% избират отговора "след 4 години",
20% не могат да преценят.
Не се очертава нов играч, който да акумулира шеметна подкрепа, коментира още Първан Симеонов. 7% от анкетираните казват, че биха гласували за Реформаторския блок в така заявения му състав към момента, в който е правено проучването. През миналия месец 9 % от анкетираните са декларирали подкрепа към Реформаторския блок. Предизвикателството пред Реформаторския блок е да запази публичния си образ непокътнат от скандали и лидерски проблеми.
Едно е сигурно до този момент. В Реформаторския блок не се случила драма и все още потенциалът изглежда не лош, коментира Първан Симеонов.
Няма съществени размествания и в нивата на доверие към основните публични личности.
Известен спад в доверието "Галъп интернешънъл" отчита към президентската интституция.
Българският еврокомисар Кристалина Георгиева през август е събрала доверие от 46 на сто от анкетираните. Първан Симеонов препоръчва подредбата на общо 39-те политически лидери и министри в правителството "Орешарски" да не се приема като класация.
На второ място е Йорданка Фандъкова, събрала доверие от 38%. На трето място е президентът Росен Плевнелиев - с 37% доверие, следван от Георги Първанов - с 35% доверие.
След тях с еднакъв процент доверие - 31%, са омбудсманът Константин Пенчев, премиерът Пламен Орешарски и главният прокурор Сотир Цацаров. Следват Сергей Станишев с доверие 26%, вицепрезидентът Маргарита Попова и председателят на Народното събрание Михаил Миков - с 21% доверие.
Бойко Борисов има доверие 20%, след него с 16 на сто е външният министър Кристиан Вигенин. С 15 процента доверие в изследването на "Галъп" за август са настоящите министри Хасан Адемов, Ангел Найденов и Цветлин Йовчев, както и лидерът на "България на гражданите" Меглена Кунева.
Председателят на ДПС Лютви Местан е събрал доверие от 12 процента, а министрите Зинаида Златанова и Петър Стоянович - 11%. С доверие 9% са министрите Десислава Терзиева и Драгомир Симеонов, както и лидерът на НФСБ Валери Симеонов.
Зам.- председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов през август има доверие 8%, лидерът на ДСБ Радан Кънев - 7%, а доверието към Волен Сидеров се е сринало до 5%.
