Какво следва след оставка на правителството

С поред Конституцията на Република България една от възможностите да бъдат прекратени правомощията на Министерския съвет е оставка на целия кабинет или на министър-председателя.

Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.

Министерският съвет подава оставка пред Народното събрание и изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.

Процедурата предвижда възможност президентът три пъти да възложи мандат за съставяне на ново правителство.

При конституционната процедура президентът на Републиката след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в 7-дневен срок възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидата.

Ако проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

Политическите партии в 42-рото Народно събрание вече заявиха, че няма да бъде съставено ново правителство в рамките на този парламент,

а на консултации при президента бе решено, че предсрочните избори ще бъдат на 5 октомври.

Още днес бяха свикани консултации при президента Росен Плевнелиев за това как най-бързо да бъде преминато през процедурата по опитите за съставяне на ново правителство в рамките на този парламент

Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори за Народно събрание в срок най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

По план Парламентът трябва да бъде разпуснат на 6 август

Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.

Справка за оставките на българските правителства след края на 1989 г.:

На 1 февруари 1990 г. Георги Атанасов подава оставка като министър-председател. Правителството е съставено на 19 юни 1986 г. На 3 февруари 1990 г. е съставено правителство с министър-председател Андрей Луканов.

На 7 август 1990 г. Андрей Луканов връчва оставката на правителството. На 30 август 1990 г. VII ВНС избира Андрей Луканов за министър-председател и му възлага да състави кабинет. Съставен е на 22 септември 1990 г.

На 30 ноември 1990 г. VII ВНС приема оставката на министър-председателя Андрей Луканов. На 7 декември 1990 г. Димитър Попов е избран за министър-председател. Кабинетът е избран от VII ВНС на 20 декември 1990 г.

На 5 ноември 1991 г. парламентът приема оставката на правителството. Президентът д-р Желю Желев възлага на Филип Димитров, посочен от най-голямата по численост парламентарна група - СДС, да състави правителство. На 8 ноември 1991 г. е съставено правителство с министър-председател Филип Димитров.

На 21 октомври 1992 г. в Народното събрание е внесено искане на Министерския съвет за гласуване на вот на доверие на министър-председателя Филип Димитров. На 28 октомври 1992 г. кабинетът на Филип Димитров не получава вот на доверие със 111 гласа "за" и 120 - "против". От името на правителството той подава оставка.

На 12 ноември 1992 г. президентът д-р Желю Желев възлага мандат на Филип Димитров да състави правителство. На 20 ноември 1992 г. предложеният от Филип Димитров кабинет не получава необходимия брой гласове.

На 15 декември 1992 г. президентът д-р Желю Желев възлага мандат на Движението за права и свободи (ДПС) да състави правителство и на 22 декември 1992 г. възлага на Любен Беров, кандидат за министър-председател, предложен от ДПС, да състави кабинет. На 30 декември 1992 г. е съставено правителство с министър-председател Любен Беров.

На 2 септември 1994 г. правителството на Любен Беров подава оставка след шест вота на недоверие, искани от СДС за времето на управлението му, които не довеждат до падане на правителството. Министър-председателят Любен Беров иска на 26 май 1994 г. вот на доверие за срок от 3 месеца - 125 депутати гласуват "за", 95 - "против" и 1 - "въздържал се". Министър-председателят запазва поста си.

На 8 септември 1994 г. Народното събрание приема оставката на кабинета на Любен Беров. На 28 септември 1994 г. официално е обявена кандидатурата на Димитър Луджев за министър-председател, мандатът за съставяне на правителство му е възложен на 3 октомври. На 12 октомври 1994 г. Народното събрание отхвърля кандидатурата на Димитър Луджев за министър-председател. На 17 октомври 1994 г. е съставено служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова, което управлява до 26 януари 1995 г.

На 17 януари 1995 г. президентът д-р Желю Желев възлага мандат за съставяне на правителство на Жан Виденов, председател на ВС на БСП. Правителството е съставено на 25 януари 1995 г.

На 21 декември 1996 г. министър-председателят Жан Виденов подава оставката на кабинета(внесена на 23 декември; приета от НС на 28 декември 1996). Към правителството на Жан Виденов има 3 вота на недоверие - на 22 септември 1995 г. (заради смъртта на 14 войници), на 10 януари 1996 г. (заради зърнената криза), на 11 юни 1996 г. (заради провал в икономическата политика). На 8 януари 1997 г. левицата издига кандидатурата на Николай Добрев за премиер.

На 10 януари 1997 г. опозицията напуска парламента. Обявява национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение. Протестиращи извършват погром над сградата на Народното събрание. Президентът д-р Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство.

На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев връща мандата на левицата. При президента Петър Стоянов е подписано споразумение между представителите на основните политически сили за запазване на социалния мир.

На 10 февруари 1997 г. парламентарно представените политически сили приемат Декларация за принципите за излизане от кризата. На 11 февруари 1997 г. те подписват три документа за постигане на национален консенсус по Декларацията за принципите за излизане от кризата.

На 12 февруари 1997 г. е съставено правителство (служебно) с министър-председател Стефан Софиянски, което управлява до 21 май1997 г.

На 12 февруари 1997 г. е разпуснато 37-то Народно събрание, обявени са предсрочни парламентарни избори на 19 април 1997 г.

На 21 май 1997 г. е съставено правителство с министър-председател Иван Костов, което управлява до 24 юли 2001г., когато изтича пълният му мандат.

Следващите правителствата - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев изкарват пълен мандат. Правителството с министър-председател Бойко Борисов е сформирано на 27 юли 2009 г.

На 21 февруари 2013 г. Борисов подаде оставката на кабинета на ГЕРБ след улични протести.

На последвалите предсрочни избори на 12 май 2013 г. ГЕРБ спечели най-много гласове, но не състави правителство и така бе създаден обявения като експертен кабинет на Пламен Орешарски с декларирана подкрепа на БСП и ДПС и подкрепа за кворума в НС от "Атака".