Психолог: Кой може да спечели доверието на обществото сега

В момента е много трудно някой да спечели лесно доверието на народа, защото първо трябва да се постигнат реални резултати, а това е процес, който принадлежи на бъдещето, коментира пред БТА психологът от БАН доц. Маргарита Бакрачева.

Според нея най-важните качества, които един държавник трябва да притежава, са добро присъствие и излъчване на спокойствие, които обаче трябва да са подкрепени с достатъчно разумен, обективно изпълним план за бъдещи промени и гарантирана прозрачност.

Може би и с механизъм за отчитане на мнението на обществото като цяло, допълва Бакрачева.

Тя смята, че ескалиралото недоволство на народа е един ясно деклариран вик, че

нещата не могат да продължават по този начин

и че цялата система трябва да се преобрази коренно.

Целият гняв, трупан в продължение на години, е избил в различните поводи, които провокират притеснения на хората, в различни сфери на икономиката, политиката, екологията, здравеопазването, започнаха да изскачат един след друг, за да се обединят в крайна сметка в едно цялостно негодувание.

След разграничаването на множество отделни теми, които обединяват хората, можем да очакваме в бъдеще по-висока активност при настъпване на проблем, предвижда психологът.

По думите й духовната криза, в която се намира обществото ни, може да бъде преодоляна едва след като бъдат задоволени ежедневните ни битови потребности.

Първо трябва да сме сити, да имаме дом и стабилност,

за да можем да се издигнем до духовните нива и да градим себе си.

В ситуация на хаос и нестабилност единственият провокиран отговор, който наблюдаваме отдавна, е как всеки се спасява поединично, а това от своя страна, допълнително засилва усещането за безпътица, посочва Бакрачева.

Хората трудно виждат смисъл да допринасят за общи цели, при положение че живеят с усещането, че никой не се интересува от тях и не се грижи за тях. Въпреки това, много важен момент е именно сега всеки да покаже отношение към изграждането на гражданско общество и да не остава в ролята на пасивен наблюдател.

Лекарството, което може сега да помогне на обществото ни да се изправи на крака, е положителното мислене, но не в смисъла на клишето да се усмихваме и да отричаме проблемите, а да потърсим възможност как бихме могли да съдействаме и какви решения бихме могли да предложим за подобряване на сферата, в която сме ангажирани самите ние.

Бакрачева отхвърля опасенията, че протестите биха могли да доведат

до излизане на ниски страсти на повърхността

Според нея такива се проявяват по-скоро при борбата за власт.

Сега е подходящ момент за установяване на реален диалог, какъвто се надяваме да се получи и който би бил прецедент. Популисткото поведение вече е омръзнало и е разпознаваемо за хората.

За момента исканията на протестиращите са хаотични и има опасност да доведат до прибързани решения, подчертава обаче Бакрачева.

Въпреки това масовите протести създават у хората усещане, че имат право да декларират исканията си и те да бъдат чути. Това без съмнение ще доведе до нов поглед върху решенията и организирането на бъдещи прояви в израз на недоволство.

Ако протестите продължат неограничено във времето, това би довело до крайното обезверяване сред хората, а обществото ни е достатъчно невротизирано.

Ако пък протестите не спират, това ще означава, че няма постигане на решение, което би засилило и липсата на надежда.

Съветът й към хората, които се чувстват изтощени от безкрайния поток от тревожни новини, е да се концентрират върху личните си отношения. Няма как да контролираме външните обстоятелства и когато те не ни удовлетворяват, можем да компенсираме това, ако си доставим повече положителни емоции с близките и приятелите си:

да правим любими неща и да говорим на по-приятни теми с тях,

а не единствено за черното и сивото в ежедневието и заобикалящия ни свят.

Според редица изследвания вярващите хора се справят по-успешно с кризисни ситуации от всякакъв вид. Нашият народ обаче е по-известен със своя скептицизъм.

Психоложката обаче подчертава, че двете нагласи не са взаимно изключващи се. Вярата означава надежда и не е единствено в религиозен смисъл. Ако няма вяра, няма усещане за бъдеще.

От своя страна скептицизмът е защитна реакция, както и цинизмът да заемем позиция, че не се интересуваме от нещата. Най-здравословна според нея е комбинацията от скептицизъм по отношение на някои решения и вяра, че ни очаква по-добро бъдеще.