Туск: ЕК ще наложи санкции на Русия от понеделник

Е вропейският съюз ще наложи на Русия санкции от понеделник, 17 март, заради военната й интервенция в украинската република Крим, каза полският премиер Доналд Туск.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обяви, че ЕС ще предложи едностранни търговски преференции на Украйна от 500 млн. евро всяка година.

Еврокомисарят по въпросите на търговията Карел Де Гухт каза, че споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС с произтичащият от това облекчен режим на достъп до единния пазар, може да бъде подписано до ноември.

Отговорите на Русия на предложенията на САЩ за уреждане край на кризата в Украйна са недостатъчни

и не създават нужната среда за постигане на дипломатическо решение, смята държавният секретар Джон Кери. Кери разговаря по телефона с руския външен министър Сергей Лавров и обсъди с него руските отговори на американските предложения.

"Той (Кери) потвърди готовността да продължи да разговаря с външния министър Лавров, включително тази седмица, но заяви, че условията трябва да са подходящи, а целта трябва да е да се защитят неприкосновеността и суверенитетът на Украйна, а ние не видяхме такова нещо в получените отговори", заяви говорителката на Държавния департамент Джен Псаки.

Кери е изтъкнал, че продължаващата ескалация на действията на Русия в Крим затруднява постигането на дипломатическо решение. "Недопустимо е руски войски и местни милиции да продължават да се разпореждат", казал Кери на Лавров.

Руското външно министерство заяви, че планираната финансова помощ на САЩ за Украйна е незаконна, тъй като това би означавало да се финансира нелегитимен режим. "По всички критерии отпускането на средства на нелегитимен режим, който е взел властта със сила, е незаконно и излиза извън рамките на американското право", се казва в изявление на министерството, което предупреждава Вашингтон за последиците от "безусловното помагане на радикални елементи" в Украйна.

Германската канцлерка Ангела Меркел заяви днес, че ситуацията в Крим е сходна с анексия от Русия,

предаде Франс прес, като цитира парламентарен източник. "Можем вече да говорим за анексия", казала канцлерката на заседание на парламентарната група на консервативния блок ХДС/ХСС. Тя добавила, че "Русия е откраднала Крим от Украйна".

Председателят на ОССЕ и президент на Швейцария ​​Дидие Буркхалтер заяви, че референдумът, насрочен за неделя в Крим е "незаконeн". "В сегашния си вид, референдумът в Крим, насрочен за 16 март, не е в съответствие с Конституцията на Украйна и трябва да се смята за незаконен", каза швейцарецът в изявление. Той съобщи още, че условията за присъствие на мисия от наблюдатели на ОССЕ за референдума в Крим не са изпълнени.

Силно се надявам, че ръководството на Русия няма да прекрачи една граница, от която няма да има връщане назад,

коментира президентът Росен Плевнелиев в Катар в отговор на журналистически въпрос. Не само аз, но и целият свят се надява. Това е и в рамките на външнополитическия дебат, който имахме днес с ръководството на Катар, нашата обща загриженост, че в 21-и век не би следвало да е възможно да се анексира чужда територия, каза Плевнелиев.

Ако се прекрачи тази граница, ще има непредвидими и дългосрочно негативни последствия

както за Европа, така и за Азия, така и в един по-широк контекст, каза президентът. Именно затова всички сме толкова загрижени и затова се надяваме,че в последния момент чудото ще се случи, че ще бъде намерено политическо решение и всички ние ще знаем, че Студената война трябва да остане в миналото, каза Плевнелиев и призова да гледаме към бъдещето, което по думите му е в интеграцията и в сътрудничеството както между Европа и Русия, така и в по-широк контекст.

В България министърът на отбраната

Ангел Найденов се срещна с посланика на Украйна у нас Микола Балтажи.

Балтажи е информирал министър Найденов за сложната ситуация в Украйна и е заявил, че като независима държава Украйна има право на европейски избор, който да бъде признат от нейните съседи. По отношение на предстоящия референдум в автономната република Крим Балтажи заявил, че украинското правителство го счита за нелегитимен, защото той противоречи на конституцията на самата автономна република, на конституцията на Украйна и на международното право.

Посланикът е изразил безпокойство от присъствието на военни и паравоенни формирования извън базите на руския Черноморски флот.

Найденов е заявил, че българската страна следи много внимателно ситуацията в Украйна и вече е изразила силното си безпокойство от сложната обстановка в страната. "България отдава приоритетно значение на постигането на стабилизация и недопускането на прояви на насилие от никоя страна", е казал министър Найденов.

Балтажи е поставил въпроса за възможността тежкопострадали военнослужещи при конфликтите в Украйна да бъдат лекувани във военните болници в България. Двете страни са обсъдили и участието в планирани съвместни учения.

"Позицията на българското правителство по украинската криза е добра.

Тя може да не се харесва на много хора, защото не е крайна, но тя отчита реалностите. Никой не може да заема позицията на ястреб, когато е зависим от другата страна", заяви Иван Костов. Той предвижда три сценария за развитие на украинската криза. Първият от тях, който според него е най-вероятен, е нова студена война между Русия и страните от евроатлантическото пространство. Според него този сценарий крие най-много опасности за България, както от икономически, така и от политически характер. Един от тях е и вероятността България да се окаже в санитарен кордон заедно със съседните страни.

По-малко вероятният вариант е да бъде възстановено статуквото на Украйна преди кризата и най-малко вероятният е - възникване на конфликт с използване на конвенционално оръжие.

Костов смята, че България трябва да има ясни планове за отбрана. Над страната ни трябва да бъде разпънат чадър на сигурността, такъв какъвто съществува над страните от Прибалтика, смята той.

Говорейки за опасностите от икономически характер за България, наред с вероятността с възникване на газова криза, Костов посочи възможните последици за българския експорт от евентуално обезценяването на националните валути на Русия и Украйна. Това би направило експорта на страните, включително и България, прекалено скъп.