Н а 8 март пред централния кинотеатър на Симферопол, на полуостров Крим, се проведе митинг в защита на мира и териториалната цялост на Украйна. Той беше организиран през социалните мрежи от активисти от Евромайдан-Крим. В него взеха участие над 500 души, много от които развяваха украински и татарски знамена. Част от участниците държаха плакати, призоваващи към мирно етническо съжителство и прекратяване на руската окупация на Крим, пише Димитър Кенаров специално за БТА.
Ситуацията в Крим е изключително сложна, заяви Леонид Кузмин, учител по история и активист от Евромайдан-Крим.
Страхуваме се, че войната тук скоро може да започне,
допълни той.
Ситуацията в Симферопол остава напрегната, след като в четвъртък кримският парламент официално гласува за отделяне на Автономна република Крим от Украйна. Ден по-късно руската Дума подкрепи правото на Крим за самоопределение. Местният референдум за определяне бъдещия статут на Крим също беше изместен с две седмици напред за 16 март, следващата неделя.
Въпросите на референдума ще бъдат два: „Желаете ли присъединяването на Крим към Руската федерация като субект на Руската федерация?“ и „Желаете ли връщането на конституцията на Крим от 1992 г.?“. Конституцията на Крим от 1992 г. предвижда значително разширена автономия и официална длъжност президент.
Правителство в Киев и множество организации предупреждават, че провеждането на подобен референдум ще бъде противоконституционно. Татарската общност в Крим се обявява официално против отделянето на Крим от Украйна и пледира за бойкот на референдума.
Множество татари и етнически украинци, както и активисти на Евромайдан-Крим, се оплакват от
постоянни опити за сплашване
от страна на проруско настроени граждани и особено от така наречените Отряди за самозащита и военизирани казаци. Лидерите на тези отряди споделят пред БТА, че се грижат единствено за реда по улиците. Съдействаме на официалните правоохранителни органи за предотвратяването на размирици, каза Лев Криворотин, ръководител на Отряд за самозащита.
В отговор кримските татари вече са организирали свои доброволчески групи, готови да защитят от евентуална агресия районите с компактно татарско население. Готови сме, каза пред БТА Али Хамиз, отговорник по външна политика и зам.-председател на Меджлис, татарския представителен орган на Крим. Засега обаче предпочитаме стратегията на изчакване, допълни той. Имаме нужда от независими наблюдатели, които да следят за диалога между различните групи тук.
Кримските татари, едно от коренните населения на района, са насилствено изселени от Крим през 1944 г. година по заповед на Йосиф Сталин, тогавашния ръководител на СССР, в чийто състав влиза Украйна. Близо половината от тогава изселените в Узбекистан 200 хил. кримски татари загиват по време на депортацията. Съветското правителство разрешава на кримските татари да се завърнат по родните места през 1988 г. Днес около 15% от двумилионното население на полуострова се определят като татари. Около 60% са етнически руснаци, а 25% – украинци.
Ако днес ние не излезем на улицата да протестираме, се страхувам, че
скоро някой от улицата ще започне да идва по домовете ни,
сподели 59-годишната Васфие Мамутова, една от участничките в митинга пред симферополския кинотеатър. Мамутова, която е от татарски произход, изказа притеснение, че при евентуална война кримските татари могат отново да бъдат депортирани или етнически прочистени.
Зинаида Калникова, 77-годишна украинка, родом от Симферопол и преживяла Втората световна война, е не по-малко притеснена. Не знам както ще се случи, споделя тя, държейки икона в ръце. Вероятно ще се пролее кръв. А аз имам четирима внуци, разбирате ли. Всички много се страхуваме, казва тя.
Въпреки множеството призиви за спокойствие и уверенията на официалната власт в Крим, че няма да има безредици,
спорадичните сблъсъци между защитници и опоненти на отделянето на Крим от Украйна зачестяват.
Гражданската война е започнала на територията на Украйна, но не всички го осъзнават, казва друг участник в митинга за мир, Рук Василевич. Кутията на Пандора е отворена, предупреждава той.
