А мериканският президент Барак Обама и европейските лидери ще обмислят дали да не се откажат от плановете си за участие в среща на върха на Г-8 в Сочи това лято в случай на военна намеса на Русия в Украйна, предадоха световните агенции, позовавайки се на източник от американската администрация.
"Трудно е да си представим как ние и европейските лидери бихме присъствали на срещата на Г-8 в Сочи, ако Русия се намеси в Украйна", посочи източникът.
40-ата среща на върха на Г-8 с участието на лидери на Германия, Франция, Великобритания, Италия, Япония, САЩ, Канада и Русия е планирана за 4 и 5 юни. САЩ се съветват с европейските си партньори и за възможната цена, която Русия би могло да бъде принудена да плати при намеса в Украйна, предаде Ройтерс.
Администрацията на САЩ преценява дали да продължи да обсъжда с Москва задълбочаване на търговските взаимоотношения, посочи още високопоставеният източник.
Междувременно американски представители заявиха пред Ройтерс, че Вашингтон има индикации за движение на военни от и вътре в района на Крим в петък, но броят им, както и техните намерения не са известни.
Постоянният представител на Украйна в ООН призова Съвета за сигурност на ООН да вземе мерки срещу ескалирането на ситуацията в Украйна, определяйки действията на Русия като "акт на агресия".
"Поискахме от Съвета за сигурност да разгледа ситуацията в Украйна толкова сериозно, колкото е тя. и да предприеме нужните мерки да ни помогне да спрем опасните развития", каза пред репортери Юрий Сергеев, след като говори на проведеното при закрити врата заседание на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на кризата в Украйна. "Достатъчно силни сме да се защитим", заяви Сергеев. Посланикът съобщи за "външно присъствие" в Крим, което "насърчава сепаратизма". По думите му
на украинския полуостров са влезли руски сили, които включват около десет руски военно-транспортни самолета и 11 руски бойни хеликоптера Ми-24.
Саманта Пауър, посланикът на САЩ в ООН, призова за създаване на международна посредническа мисия в Крим, която да спомогне за политическия диалог. Пауър заяви, че мисията трябва да се състои от членове, разглеждани като "независими и ползващи се с доверие".
Британският посланик в ООН Марк Лайъл Грант коментира по-късно, че такава посредническа мисия няма да изисква одобрението на Съвета за сигурност на ООН, където Русия се ползва с право на вето, а руският посланик Виталий Чуркин се обяви против "налагано посредничество". Марк Лайъл Грант изрази дълбоката си тревога от ситуацията в Украйна и призова всякакви военни сили, които "не отговарят пред украинското правителство" да се изтеглят. Той определи заседанието на Съвета за сигурност като "важна възможност да изложим нашите безпокойства от развитията, особено в Крим, и да призовем всички страни да успокоят ситуацията и да намалят напрежението".
Виталий Чуркин обяви междувременно, че присъствието на руски сили в Крим е в съответствие със съществуващото споразумение на Русия с Украйна за разполагането на военни сили в бившата съветска република. "Имаме споразумение с Украйна за присъствието на руския Черноморски флот в Севастопол и действаме в рамките на тази договореност", каза пред репортери Чуркин. Той призова всички страни в Украйна да продължат напред с политическите промени демократично и съобразно мирното споразумение от 21 февруари.
"Правителството, което беше формирано, не може да бъде определено като правителство на националното единство," заяви Чуркин. "Те трябва да се въздържат от произвеждане на прибързани президентски избори, трябва да спрат да заплашват други райони и други политически сили", добави той.
Украинското министерство на отбраната съобщи междувременно, че има информация, според която неизвестни "радикални сили" планират да се опитат да обезоръжат украински военни части в Крим днес сутринта и предупреди, че в случай на такива действия "украинските въоръжени сили ще действат съобразно законите на Украйна и разпоредбите на Украинските въоръжени сили", пише в изявление на министерството, публикувано на сайта му.
