"Целта на коалицията е да се приложи резолюцията, т.е. да се защити населението", заяви пред Радио Европа 1 говорителят на министерството Лоран Тесер.
На въпрос "Ако знаехте къде се намира Кадафи, ще стреляте ли срещу това място?" той отговори. "Не, отговорът е не." Резолюцията на ООН ни най-малко не предвижда тази хипотеза, добави говорителят.
В събота обаче външният министър Ален Жупе беше заявил, че целта на международната намеса в Либия е "да се помогне на либийския народ да се избави" от Муамар Кадафи, макар това да не е изрично залегнало в резолюцията на СС на ООН.
В същото време германският външен министър Гидо Вестервеле заяви, че Германия поддържа санкциите срещу Либия и иска оттеглянето на Кадафи.
При пристигането си за срещата на външните министри от ЕС в Брюксел Вестервеле каза: "Задачата ни е да попречим на Кадафи да получава още пари за покриване на военните си нужди. Кадафи трябва да си иде".
Министърът потвърди, че Берлин подкрепя започването на процес по предаване на политическата власт. Той бе категоричен, че страната му няма да участва във военната операция. "Бундесверът няма да участва в Либия. Ние обаче напълно подкрепяме решението на страните, влизащи във военната коалиция", заяви Гидо Вестервеле.
Съюзническият въздушен щурм срещу силите на Муамар Кадафи последва впечатляващо бързо, след като Съветът за сигурност на ООН разреши военни действия в Либия, пише британският в. "Файненшъл таймс" в редакционна статия със заглавие
"Единен фронт срещу Кадафи".
Кадафи продължи да атакува контролираните от бунтовниците области и международната общност с пълно право прибягна до сила.
В светкавичен отговор на резолюцията либийският режим обяви примирие и заяви, че ще изпълни исканията на ООН, но явно без намерение да направи това. Той обеща продължителна война, така че съюзниците трябва да се подготвят за трайна интервенция и да останат единни, въпреки обезпокоителните пропуквания в коалицията.
Вестникът има предвид изказването вчера на лидера на Арабската лига Амр Муса, че въздушните удари са отишли по-далеч от намеренията и използваната сила е прекалена.
Подозренията за мотивите на Запада остават,
макар че повечето хора в арабския свят също като западните правителства искат Кадафи да бъде обуздан.
Западът трябва да внимава да не изгуби пропагандната война, посочва друг британски вестник - "Индипендънт". Както всички конфликти, в което е въвлечен Западът в днешно време, войната в Либия е несиметрична.
Диктаторът им отвърна, но не със самолети и снаряди, а с пропаганда. Вчера синът на Кадафи, Сейф ал Ислам, даде интервю за американска медия, правейки сравнение с нахлуването в Ирак през 2003 г. По либийската телевизия баща му осъди "агресията на колониалистите кръстоносци" срещу страната му.
Подобни изказвания от жестоки деспоти като клана Кадафи са крайно цинични и досега бяха отхвърляни от арабския свят, но Западът не бива да подценява факта, че тази пропаганда може да е много ефективна, особено ако обявеният от режима брой цивилни жертви на ударите се потвърди.
Френското правителство няма информация за цивилни жертви на въздушните удари в Либия, заяви днес правителственият говорител Франсоа Бароен.
"Франция прилага изцяло и единствено резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН за Либия. Ние се придържаме стриктно към резолюцията - защита на цивилното население", заяви снощи френското министерство на отбраната в отговор на критиките на Арабската лига за военните действия срещу Либия.
Либийската криза може да спаси Саркози от изборно унижение.
Френският президент със сигурност се нуждае от нещо, което ще предотврати възможността да се окаже трети на изборите догодина, отбелязва в. "Гардиън".
Проява на лош вкус ще е да обвиняваме Саркози, че въвлича Франция в битка единствено от егоистични политически подбуди, но това няма да попречи на хора от близкото обкръжение на президента да се чудят дали операцията няма за цел да спаси кожата на човек, който преди ден-два бе обречен на изборно опозоряване.
Те може би се надяват Либия да направи за Саркози това, което войната за Фолклендските острови направи за Маргарет Тачър - миропомазването на победоносен военен лидер, заслужаващ преизбиране, пише британският всекидневник.
Дръзко и смело начинание, но пътят напред е изпълнен с опасности. Както и в Ирак,
критичният въпрос е какво ще стане след свалянето на режима,
пита се в. "Дейли телеграф".
Несъмнено осигуряването на упълномощените с резолюцията на ООН сили е личен триумф на премиера Дейвид Камерън, не на последно място защото успя да сътрудничи така ефективно с френския президент Саркози. Не е ясно обаче дали премиерът или някой от съюзниците има последователен план за това какво ще се случи след падането на Кадафи, а ако имат - вероятно не искат да го огласяват.
И Саркози, и Камерън подчертаха, че не се намесват в полза на която и да било конкретна фракция и бъдещото правителство е работа на либийците.
Това са напълно уместни изказвания, но е невъзможно да забравим, че съвсем същото становище изразиха президентът Джордж Буш и Тони Блеър преди да предприемат инвазията в Ирак.
След като оказа значителна подкрепа за резолюцията на ООН, Арабската лига вчера изрази резерви относно съюзническите операции, които, според нея, излизат от рамките на мисията им и застрашават живота на цивилни, посочва френският в. "Фигаро".
Решението за военна намеса в Либия в защита на цивилното население взе жертва на дипломатическия фронт - френско-германският дует, отбелязва парижкият "Лез Еко".
Да се надяваме, че Меркел ще осъзнае колко важен е залогът, тъй като всяка победа за Триполи би попречила на демократизирането в южната част на Средиземноморието, допълва вестникът.
В конфликта между Кадафи и Запада
Москва зае позицията на заинтересован наблюдател,
пише руското издание "Комерсант".
Като започнаха военна операция срещу Либия, САЩ успяха не само да си гарантират подкрепата на повечето съюзници от НАТО, но и да издействат благожелателния неутралитет на Русия и Китай, коментира вестникът.
По негови данни, в началото Москва дори не изключвала възможността да гласува "за" резолюцията на Съвета за сигурност, отворила пътя към военната операция, но в крайна сметка решила да се въздържи.
Нещо повече, денонощие преди началото на операцията
бе уволнен руският посланик в Либия Владимир Чамов, който "до последно бил на страната на Кадафи".
Този подход дава на Русия възможността едновременно да заздрави отношенията си със Запада и да запази своите активи в Либия след свалянето на диктатора, твърди "Комерсант".
Според вестника, щом не е попречила Кадафи да бъде свален, Русия ще има право да разчита на благодарност от страна на бъдещите либийски власти. Москва не желае да изгуби многомилиардните договори, подписани с Триполи по време на полковника от "Рособоронекспорт", "Газпром" и руските държавни железници, отбелязва "Комерсант".
"Честно аплодирам позицията на Русия", заявява в коментар за същия вестник Анатолий Адамишин, бивш зам.- външен министър на СССР, а после и на Руската федерация. "Позицията на Русия отговаря и на моментните, и на дългосрочните й интереси", убеден е той. "Само да не стигнем сега до някакво лицемерие, изразявайки съжаление по повод ударите срещу Кадафи", предупреждава руският дипломат.
"Не дай Боже днес чрез критики към Запада да се представим като защитници на Кадафи. Защото в картината на нова Либия, колкото и нееднозначна да бъде тази картина, няма да има място за него", пояснява Адамишин.
"Русия, също и Китай, Бразилия, Германия постъпиха правилно, като вдигнаха рамене: който иска да играе футбол на минно поле, нека да тича на воля. Не се каним обаче и да защитаваме Кадафи. Защото няма смисъл да си разваляме отношенията със Запада", заявява руски политолог пред "Комсомолская правда".
"Всеки от нападналите Либия има своя цел.
Обама може би иска да убеди всички, че е твърде решителен лидер на свободния свят, отбелязва наблюдателят Според него обаче, разликата между "миротвореца" Обама и "агресора" Буш вече е равна на нула.
Русия обикновено винаги се е обявявала против намеса и решението й за резолюцията говори за промени, изтъква друг московски експерт, цитиран във "Ведомости". Политиката на Русия според него става не прозападна, а по-малко глобална, напомня китайския подход: ако нещо не ни засяга пряко, не е задължително изобщо да имаме позиция".
Русия зае две позиции наведнъж: първо, въздържа се при гласуването, второ - призова към отказ от употреба на сила. Тоест коалицията нека да си повоюва, а Русия ще скърби дълбоко за жертвите сред мирното население, пише в. "Ведомости" в редакционен коментар.
Изглежда никой не се съобразява с нееднозначните резултати от югославската, иракската и афганистанската кампания, припомня изданието. С атаките срещу Кадафи коалицията се застъпва не за населението, а за въстаниците, макар че за момента никой всъщност не знае кои са те и как ще се държат, ако спечелят.
И никой май дори не се е замислил
как ще се отрази войната върху световната икономика,
добавя в. "Ведомости".
Според повечето експерти, военната операция в Либия засега не застрашава глобалния петролен пазар и възстановяването на световната икономика, пише обаче същият всекидневник в друг материал.
Според военни експерти, силите на Кадафи нямат никакви шансове да нанесат що-годе поражения на силите на коалицията, пише"Новие известия".
Според цитиран в статията руски експерт, "Кадафи не ще може да спре своите противници, без да употреби оръжие за масово унищожаване, каквото надали притежава".
Наблюдателите вече се питат какво ще стане, ако полковникът бъде свален, констатира изданието. Според , положението "до болка напомня ситуацията в Ирак".
"Оттам впрочем след свалянето на Саддам Хюсеин избягаха стотици хиляди бежанци - главно в съседни арабски държави. А съсед на Либия е Европа: от либийските брегове човек може да стигне до Италия дори с моторница...", отбелязва руският всекидневник.
Източник: По материали на БТА
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
