Д ве години след падането на режима на Муамар Кадафи призракът на гражданската война тегне над Либия, където въоръжените милиции коват законите и пречат на създаването на стабилна държава.
Когато въстанието обяви "освобождението" на страната от режима на Муамар Кадафи на 23 октомври 2011 г., три дни след смъртта на сваления диктатор, либийците вече виждаха как богатата им на петрол страна става
нов Дубай.
Днес се опасяват от сомалийски или иракски сценарий.
Реално, бившите въстаници, които се биха срещу стария режим през осемте месеца на конфликта, и които бяха носителите на всички надежди, след няколко месеца станаха източник на всички проблеми на страната и на царуващата в нея анархия.
"Ние доброволно допринесохме за хаоса, който царува в страната, като хванахме оръжията", кахъри се 50-ина годишният Муфтах ал Бедри и се оплаква от несигурността в страната.
Натоварени от преходните власти да гарантират сигурността на стратегическите обекти на страната и границите й, след разпадането на всички институции през 2011 г., бившите бунтовници, които се добраха до арсенала на стария режим, сформираха милиции и изпълняват функциите на армията и полицията.
Част от тези въоръжени групировки са се сформирали на идеологическа основа, както в случая със салафистите от "Ансар аш шария". Но други са автономни, като са дълбоко вкоренени в своя регион и дори в племето си, както милициите в Зинтан и в западния град Мисрата.
Повечето от тези тежко въоръжени групировки са официално прикрепени към Министерството на отбраната или вътрешните работи, но на практика не се подчиняват на никого, освен на ръководителите си и на собствените си интереси. Постоянно ги обвиняват в нарушения на правата на човека.
Въстаническите групировки са
сложили ръка на всички видове трафик,
като този на наркотици или на нелегални имигранти и провалят усилията на властите за сформиране на професионална армия и полиция.
"Плуваме срещу течението", призна премиерът Али Зейдан, като спомена за "много сили, които пречат на създаването на държавни органи за сигурност".
Отвличането на премиера на 10 октомври от "частна" милиция показа нагледно слабостта на централната власт в раздробения политически пейзаж, където местни, племенни и идеологически съюзи и съперничества често се оказват по-важни от разделението между "ислямисти" и "либерали".
Така например, редовни сблъсъци изправят едни срещу други милиции или племена, особено при борбата за контрол над трафика по границите.
"Има риск ситуацията да се влоши през идните месеци",
предупреди дипломат в Бенгази, пожелал анонимност, добавяйки, че насилието може да обхване всички региони на страната.
За да откупят мир, преходните власти раздадоха щедро милиони долари на десетки милиции и създадоха условия за мафиотски практики.
Веднага щом правителството затвори кранчето на "бонусите" или се опита да разпусне милициите, те без колебание нападат държавни институции, отвличат чиновници или блокират петролни обекти.
В този контекст милиции, които бяха натоварени да опазят петролните обекти, от седмици блокират петролните терминали в източната част на страната, което доведе до загуби, оценявани на 6 млрд. долара до момента.
Властите изглеждат безпомощни
пред нарастването на влиянието на екстремистките групировки, особено в източната част на страната, където се извършват убийства на членове на силите за сигурност и атентати срещу интересите и дипломатическите представителства на Запада.
Най-зрелищното нападение беше извършено на 11 септември 2012 г. срещу американското консулство в Бенгази, като доведе до смъртта на посланика и трима други американци.
Избликът на насилието принуди повечето дипломати и чужди компании да напуснат, забавяйки възстановяването на страната след 8-месеца на конфликт през 2011 г. и около 40 години под диктатурата на Муамар Кадафи.
Политическото съперничество и липсата на ясна пътна карта допълнително влошават ситуацията.
Но либийският премиер запазва известен оптимизъм, като предрича "светло бъдеще" и смята, че ситуацията в Либия е далеч по-добра, отколкото в други страни, които избегна да посочи.
