Кой ще оглави БНБ след Искров?

В ГЕРБ е имало дискусии около идея да се се избере чужденец за управител на Българската народна банка (БНБ), но не се е стигнало до конкретни предложения.

Това каза в ефира на Нова ТВ Делян Добрев от ГЕРБ в коментар на спекулациите за това кой ще оглави централната банка след оставката на Иван Искров.

Според някои публикации в медиите вариантите за управител на БНБ са три - Стоян Мавродиев, Калин Христов и Валери Димитров. Стоян Мавродиев е шеф на Комисията за финансов надзор (КФН), Калин Христов е подуправител на БНБ, а Валери Димитров е бивш председател на Сметната палата.

"Няма как да коментирам кой от тримата е мой фаворит, всеки един от тях има своите положителни черти. Срокът за избор на управител на БНБ е три месеца, така че има достатъчно време, след като се подаде оставката, ако тя е факт, защото все още нямаме такъв акт”, коментира Добрев.

Гроздан Караджов, който също коментира темата пред Нова, заяви, че страната има нужда от една такава дисциплинираща фигура, която да въведе ред. "Радвам се, че колегите от БСП са възприели нашето предложение да се проведе международен конкурс и да се избере по възможност чужденец, който да оглави БНБ”, заяви Караджов.

Георги Кадиев от БСП коментира трите имена, лансирани от медиите с думите, че е най-добре да има международен конкурс за ръководител на централната банка.

"Ако ГЕРБ искат да постигнат това, което ние постигнахме с назначението на Делян Пеевски като отвращение в обществото, нека да номинират Стоян Мавродиев. Калин Христов също не е подходящ, защото е подуправител на БНБ в момента, а според мен цялата управа трябва да бъде сменена", заяви Кадиев.

Според него Комисията за финансов надзор (КФН) носи отговорност за случая с КТБ, а и не само него. Според него кризата с банката е показала, че няколко институции са се сринали – БНБ, КФН и ДАНС.

Добрев защити КФН, като каза, че функциите на комисията в случая с КТБ са много лимитирани, а отговорността за липсата на контрол е на "Банков надзор" в БНБ.

По отношение на бюджета и това дали ще се бръкне в джоба на данъкоплатеца при спасяването на КТБ, Делян Добрев обясни, че се предвижда заем на Фонда за гарантиране на влоговете, който впоследствие ще бъде възстановен на държавата.

"Фондът се попълва, от една страна, от отчисления от банките, както и от приходи, които ще получи от несъстоятелността на КТБ и осребряването на активите. Българският гражданин губи не защото държавата ще плати с пари на данъкоплатеца, а по-скоро от това, че в следващите няколко години случаят "КТБ" ще тежи върху българската икономика”, заяви Делян Добрев.

Във връзка с обсъжданията на актуализацията на бюджета вчера, той коментира, че не са обсъждани политики, а по-скоро актуализацията е приета, за да се узакони нещо, което вече се е случило в държавата – липсата на приходи в бюджета и раздутите разходи.

"Неизпълнението на приходната част в бюджета е особено тревожна. Приходите са заложени прекалено оптимистично и личи от факта, че има неизпълнение по всички видове данъци”, поясни Добрев.

"Винаги в предни години държавата се е опитвала да компенсира липсата на приходи с бъдещи. Сега обаче тя не иска да го направи и аз го разбирам. Дали това е най-доброто за държавата обаче съм скептичен”, заяви Георги Кадиев.

"Следващите пари, които ще взимаме, ще стават все по-скъпи. За Европейския съюз до 60% задлъжнялост е добре, но там има работеща икономика. Притеснява ме, че нашата икономика не е във възход и не произвеждаме БВП с надбавка”, коментира предложението за нов заем от близо 4,5 милиарда лева Гроздан Караджов.

Целия разговор вижте във видеото: