У правителят на БНБ Иван Искров ще подаде оставка, ако Народното събрание гласува нов кандидат за поста му.
Това е съобщил самият той в писмо до председателя на парламента Михаил Миков.
"Ако при обсъждане на програмата и приоритетите за работата на 42-рото Народно събрание до неговото разпускане на 6 август 2014 г. се постигне консенсус в програмата да се включи избор на нов Управител на БНБ,
съм готов да подам оставката си веднага", пише шефът на БНБ.
Като мотиви за своето решение Искров посочва несъгласието си БНБ и нейният управител да бъдат използвани за
"предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения".
Той припомня, че неколкократно през последните дни различни партийни представители, включително и на парламентарно представени сили, отправиха настоятелни искания за оставката му.
В отговор на отправените към него и банката упреци Искров съобщава, че тъй като КТБ е четвъртата по големина на активите си банка в България, ще отнеме време на квесторите да си свършат работата, поради което
режимът на специален надзор може да бъде удължен до 6 месеца,
каквато възможност се предвижда и според Закона за кредитните институции.
"Всъщност, от 20 юни, деня, в който изпълнителните директори на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) се обърнаха към централната банка с искане за поставянето й под специален надзор, и в който бе наложена тази мярка,
БНБ продължава да работи седем дни в седмицата и стриктно да изпълнява своите отговорности
в съответствие с разпоредбите на Закона за кредитните институции. Това е дълъг процес – минимум 3 месеца, както беше обявено. Но, за да могат квесторите добре да си свършат работата, много вероятно е специалният надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца", обяснява шефът на БНБ.
"Както е добре известно, никой не би могъл еднолично да се ангажира с конкретна дата за отваряне на банката
без подкрепата на парламентарните сили и правителството", пише Искров, обяснявайки защо първоначално бе обявено, че КТБ ще отвори на 21 юли , а по-късно стана ясно, че това няма да се случи.
Искров посочва, че решението какво да се прави с банката е било взето по време на политически консултации с парламентарно представените сили.
"Друго невярно твърдение бе опитът да се вмени като отговорност на БНБ обявената дата за отваряне на КТБ – 21-ви юли. Както е добре известно, никой не би могъл еднолично да се ангажира с конкретна дата за отваряне на банката без подкрепата на парламентарните сили и правителството. Точно такава подкрепа за конкретна дата бе заявена от мнозинството представители на парламентарните групи на 21–22 юни по време на проведените интензивни консултации през почивните дни в сградата на БНБ. На тези разговори беше постигната договореност, че голяма банка като КТБ не трябва да бъде затваряна, а трябва да бъде спасена чрез одържавяване, в случая – с участието на Българската банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), и да бъде отворена на 21-ви юли, съгласно предвидените в закона процедури.
Целта беше да се ограничи системният риск за българската банкова система до групата на КТБ,
както и да се предотвратят крайно негативните ефекти върху икономиката от блокирането на дейността на стотици частни и държавни фирми, болници, общини, университети, детски градини и др.
В съответствие с постигнатото съгласие БНБ, подкрепена от правителството и стоящите зад него политически сили, незабавно се зае с изработването на законопроект за изменение и допълнение на ЗКИ и предприе стъпки за депозирането му в Народното събрание (НС). Трябва да се знае, че датата 21-ви юли бе функция на това съгласие, след което БНБ съобщи резултата пред медиите", допълва в писмото си Искров.
"Тук е мястото да отговоря и на различни други, тиражирани в медийното пространство и неотговарящи на истината твърдения с разнородно авторство. Едно от тях е, че представители на един от акционерите в КТБ – Държавният резервен фонд на Султаната Оман – не са били канени на среща и с тях не е разговаряно.
Напротив, проведени са срещи и разговори – конкретен пример е проведената на 10-ти юли в сградата на Министерския съвет среща с висши дипломатически представители на Султаната Оман и на Фонда, на която от българска страна присъстваха Вицепремиерът г-жа Бобева, Министърът на финансите, г-н Чобанов и Управителят на БНБ. На тази среща българската страна ясно изрази желанието си за сътрудничество в рамките на закона.
И в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ.
Тази информация също беше предоставена на политическите лидери по време на консултациите при Президента", обяснява още Искров.
"Неотговарящо на истината твърдение е за някакви "чували", които аз съм твърдял, че са използвани за изнасяне на суми в брой от КТБ.
Никога не съм коментирал как са изнасяни касови наличности,
а само какви документи са постъпили в БНБ от квесторите и тяхното предаване на прокуратурата. Впоследствие органите на досъдебното производство потвърдиха пред медиите наличието на такива липси в споменатия размер",категоричен е Искров в коментара си относно случилото се с КТБ.
"Добре помня, че именно
трите участващи в консултациите парламентарно представени сили ми дадоха доверието си
за втори мандат като Управител на БНБ и многократно ме подкрепяха през изминалите години, включително и тези от тях, които настоятелно искат моята оставка днес. Именно заради това считам, че е настъпил моментът – след постигане на парламентарно съгласие за нов Управител на БНБ – да подам своята оставка", завършва писмото си той.
