П овече хора да имат достъп до социални помощи и получаваната от тях помощ да се увеличи, предлагат от служебното правителство.
Идеята е залегнала като промяна в системата за социално подпомагане, а проектът е публикуван за обществено обсъждане.
Служебното правителство предлага промяна в системата за социално подпомагане, която ще гарантира възможност много повече хора да имат достъп до социални помощи и получаваната от тях помощ да се увеличи.
В момента правото на месечна помощ се определя на базата доход за предходния месец, който е по-нисък от определен диференциран минимален доход, а основата за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход /ГМД/. Размерът на ГМД последно е определен през 2018 г. на 75 лв., което не е променено до момента.
Вдигат се процентите, които определят правото на помощи, като така ще се осигури възможност за повече хора да получат социално подпомагане, като например - в момента диференцираният минимален доход се определя за хора над 75 години, живеещи сами, като 165% от гарантирания минимален доход (ГМД), а се предлага този процент да се завиши на 182%.
Според мотивите с промяната ще започне процесът на трансформиране на системата за социално подпомагане в нов модел, адекватен и на визията на ЕК, който налага и съответни законодателни промени на следващия етап.
От 2016 г. ЕК отправя препоръки по отношение на обхвата, адекватността и регулярната актуализация на месечните социални помощи, като последната препоръка от 2020 г. категорично поставя изискването България да отстрани недостатъците по отношение на адекватността на схемата за минимален доход. Това налага да започне процесът на трансформация на социалното подпомагане още повече, че това вече е условие за стартиране на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, се посочва в мотивите на промяната.
Социалните помощи се определят на базата на гарантиран минимален доход и диференциран минимален доход. Тези минимални доходи се смятат, че са достатъчни да задоволят основни жизнени потребности (тоест да се надскочи линията на бедността).
Реалността в страната показва, че докато през 2007 г. размерът на ГМД е 36,2% от официалната линия на бедност, през 2021 г. този дял спада до 20,3%. Още по-голям е спадът на относителния дял на ГМД спрямо друг индикатор за благосъстояние - минималната работна заплата. Докато през 2007 г. относителният дял на ГМД е 30.6% от минималната работна заплата, през 2021 г. този дял е почти 3 пъти по-нисък - 11,5%.
Стартирането на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се обвързва с решаването на този проблем. ЕК очаква към 2024 година месечните социални помощи да не са по-ниски от 30% от линията на бедност.
Заинтересовани от промяната уязвими социални групи към 31.12.2020 г. са безработни - 24 335; хора с увреждания - 3 056; деца - 31 049; възрастни хора и техните семейства - 5 078.
Одобриха на първо четене преизчисляване на пенсиите
НСИ: Над 1,5 млн. българи са под прага на бедност
"Купуваме само най-евтиното": Какво е да си беден в една от най-богатите страни
