Спирането от Русия на политически мотивирания мегапроект „Южен поток“ вдъхна силен импулс на планирания от ЕС Енергиен съюз, пише британското списание „Икономист“.
На състоялата се тези дни среща в Брюксел еврокомисарят по енергийната политика Марош Шефчович обсъди с енергийните министри на Австрия, България, Гърция, Италия, Румъния, Словения и Хърватия ускоряването на плановете за по-удобни интерконекторни връзки и за интегриране на все още фрагментирания регионален газов пазар, отбелязва изданието.
В стремежа на засегнатите европейски страни да намерят алтернатива за 63-те милиарда кубически метра газ годишно, които „Южен поток“ би доставял,
обратно на масата се връщат редица нови газови проекти.
Българският газов интерконектор с Румъния трябва да влезе в действие догодина, планира се подобен и с Гърция, както и между България и Сърбия.
Унгария се надява да съживи преминалия в архивите план за пренос на газ от Азербайджан към Централна Европа. Будапеща би спечелила и от възкресяването на планирания терминал за втечнен природен газ (ЛНГ) на хърватския остров Кърк. Този проект би струвал 600 млн. евро и е активно лансиран от Америка, която сама ще бъде износител на ЛНГ от догодина.
Терминалът на Кърк зацикли миналата година поради слабото търсене на газ, твърдения за руски интриги и избухналия остър спор между Хърватия и Унгария. Унгарската петролно-газова компания МОЛ е най-голям акционер в партниращата ѝ, но изпитващата сериозни трудности хърватска компания ИНА. Сега обаче Хърватия, засегната от руското „не“ на „Южен поток“, смята, че проектът е отново на дневен ред. Загреб планира нова оценка за целесъобразност с намерение да завърши терминала до 2019 г. Макар че предложеният му капацитет е малък – между 4 и 6 млрд. куб. метра годишно, в съчетание с правилни интерконектори
терминалът на Кърк може да разбие руския монопол върху газовите доставки за Югоизточна Европа,
отбелязва „Икономист“. Изграденият ЛНГ терминал в Словения вече помогна на тази страна да договори голямо намаление за газа, който получава по тръба от Русия. Балканските страни се надяват да дублират успеха на словенците, добавя британското списание.
