Б локирането на проекта „Южен поток“ от Европейската комисия е предупреждение за страните, които се стремят да сключат споразумение за асоцииране с Европейския съюз.
Това заяви постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Чижов посочи, че
правителството на България е било подложено на изключителен суров натиск,
преди да се съгласи да замрази подготовката за строителството на „Южен поток“. „Отбелязвам, че Еврокомисията постъпи така със страна, която е пълноправен член на ЕС. В този смисъл това е сигнал за държавите, които претендират за статут на асоциирани членки, предполагащ значително по-малко възможности за отстояване на собствено мнение. Надявам се, че този сигнал ще бъде чут в Киев, Тбилиси и Кишинев“, каза Чижов.
Молдова и Грузия планират да подпишат споразумение за асоцииране с ЕС на срещата на върха на 26 и 27 юни, а Украйна се надява същия ден да приключи подписването на икономическата част на документа. Според условията на споразуменията тези държави ще трябва да приведат законодателствата си в съответствие с нормите на ЕС и изцяло да отворят пазарите си за европейски стоки, припомня ИТАР-ТАСС.
Блокирането на изпълнението на проекта „Южен поток“ от ЕК е свързано с кризата в Украйна,
заяви също така Чижов. „Има преки доказателства, че действията на Европейската комисия спрямо „Южен поток“ са пряко свързани с кризата в Украйна“, подчерта той и припомни, че „в едно от последните интервюта пред германски медии еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер пряко обвърза въпроса за строителството на „Южен поток“ със ситуацията в Украйна“. „Южен поток“ безусловно има непосредствено отношение към Украйна, тъй като след неговото построяване страната ще се лиши от монополния си транзитен статут“, подчерта Чижов.
Освен това според руския постоянен представител в ЕС блокирането на газопровода може да се разглежда като
„пълзящ преход към икономически санкции спрямо Русия“,
предадоха ИТАР-ТАСС и АФП. „Трудно е да се отърсиш от усещането, че блокираното от Еврокомисията на начало на работата по строителството на българския участък на „Южен поток“ е предприето по политически причини“, подчерта Чижов.
Той подчерта, че според него в случая с „Южен поток“ роля е изиграла не само ЕК, но и САЩ, допълва АФП. Руският представител обърна внимание, че правителството на България се съгласи на 8 юни да спре работата по газопровода след преговори с група американски сенатори, по-специално със сенатора Джон Макейн, който е известен с отрицателното си отношение към Русия. Освен това американската посланичката в София – Марси Рийс, миналата седмица критикува решението на България да възложи изграждането на българския участък от „Южен поток“ на руската фирма „Стройтрансгаз“, която е обект на американски санкции, припомня АФП. „Сега не е моментът да се прави бизнес с Русия“, заяви посланичката, припомня френската агенция.
Според Чижов тези думи показват, че „онези, които обвиняват Русия, че използва енергетиката като средство за натиск, трябва първо да се погледнат в огледалото“.
Същевременно руският външен министър Сергей Лавров каза, че
Москва смята за неконструктивни опитите да се обвърже енергийния диалог между Русия и Евросъюза с положението в Украйна.
Първият дипломат на Москва говори на съвместна пресконференция след среща с финландския си колега Ерки Туомиоя в Турку. Лавров напомни, че преговорите за съгласуване на всички аспекти на проекта „Южен поток“ са инициирани от Европейската комисия. „Но неотдавна случайно дочухме от Брюксел, че тези преговори ще бъдат замразени, докато Русия не признае властите в Киев. Това конструктивно ли е, как смятате?“, попита риторично Лавров. „Непонятно е какво искат от нас. Правим всичко възможно да успокоим положението в Украйна, но от другата страна не виждаме аналогични усилия“, констатира той.
За Европа проектите „Южен поток“ и „Северен поток“ остават много важен фактор за гарантиране на енергийната сигурност, казва Никита Масльоников от руския Институт за съвременно развитие пред в. „Аргументи и факти“. За страните от ЕС, които са заинтересовани от „Южен поток“, проектът в известен смисъл е сериозна гаранция за енергийна безопасност“, посочи експертът. Според него в процеса на регулирането на украинската криза този проект ще изкрастилизира още повече и всички тези лъкатушения, които възникват, ще бъдат отстранени. „Това (проектът) е перспектива както за многостранните отношения (на Русия) с ЕС, така и за двустранните отношения с тези държави, тук има определена търговска полза. А и „Газпром“ вече е получил кредити от много финансови институции, западни естествено, така че тук има търговска заинтересованост – ние все пак сме вложили пари, как ще си ги връщаме обратно? Не бива да се изпада в паника, ЕС има определени изисквания, трябва внимателно да се отнесем към тях и по възможност в максимално кратки срокове да се решат спорните въпроси. Това е обичайна практика в реализацията на такива проекти, просто сега тя е силно оцветена от събитията, които ставата в югоизточна и в цяла Украйна. Това е обективно обстоятелство... Мисля, че положението е далеч от безнадеждност, след време всичко ще се оправи“, изтъкна Масльоников.
