П реди еврозоната беше ексклузивен клуб, в който цяла Европа искаше да влезе. Сега, в светлината на последната криза в Гърция и твърдия отговор от големите сили на континента, влизането във валутния съюз изглежда все по-малко привлекателно за много от държавите, които до скоро бяха ентусиазирани от идеята за присъединяване към еврото, пише "Ню Йорк таймс".
За Полша, Чехия, Унгария и южните европейски държави България и Румъния влизането в общата валута вече изглежда изпълнено с рискове и разходи, както и свързано със значителен отказ от суверенитет, т.е. ход, който носи повече вреди, отколкото ползи.
Много от тези държави имаха съмнения и преди влошаването на ситуацията с Гърция, но високата цена, която Атина плати за оставането си в еврозоната, направи залозите по-ясни, а позициите на държавните лидери срещу членство във валутния съюз - по-силно изразени, коментира изданието.
Охладнялото желание за влизане в общата валута повдига въппроси около способността на ЕС да постигне отдавнашната си цел - за още по-голямо сближаване на държавите
Повече от всяка друга политика на ЕС, общата валута бе създадена с намерението да свърже държавите икономически и политически, по този начин да намали шансовете за конфликт. Сега обаче някои от държавите, най-вече по-новите членки на ЕС от централна и източна Европа, имат съмнения, а това поставя под въпрос европейската интеграция като цяло.
Полша има най-голямата икономика от страните в ЕС, които не са в еврозоната, с изключение на Великобритания и Дания, които сами решиха да не влизат във валутния съюз. Управляващата партия в Полша - "Гражданска платформа", част от която е Доналд Туск (председател на Европейския съвет), винаги е подкрепяла членство в еврозоната, но напоследък е възприела доста по-предпазлив тон. "Никога не съм казвала, че ще приемем еврото, нито днес, нито утре, нито след пет години. Ще се присъединим към общата валута, когато от това има ползи за поляците и за Полша", заяви министър-председателката Ева Копач в скорошно интервю.
Дясната партия "Право и справедливост", чийто кандидат за президент Анджей Дуда тъкмо спечели петгодишен президентски мандат, е категорично против членство в еврозоната. “Ние сме против, това е лоша идея, освен ако не искате Полша да се превърне във втора Гърция”, коментира Беата Жидло, която е кандидат на "Право и справедливост" за премиер на предстоящите тази есен избори. По думите ѝ докато еврозоната не се справи с проблемите си, не би трябвало да има дискусия за присъединяване на Полша към общата валута.
Подобни тревоги отекнаха през последната седмица в няколко столици на централна и източна Европа.
Няма нужда да бързаме да се присъединим към еврото, коментира Алес Милх, главен съветник на чешкия министър на финансите. От чешката централна банка казват, че очакват кризата в Гърция да предизвика промени във валутния съюз, с които от влизането в него да има повече ползи. Засега обаче - в пика на кризата, е рано да се правят прогнози за последиците от нея, добавя Любомир Лизал, член на ръководството на централната банка в Прага.
Унгарският премиер Виктор Орбан от години се противопоставя на бързо влизане в еврото, а въпросът за това на практика не е в общественото внимание от много време преди конфликта между лявото гръцко правителство и защитниците на бюджетните ограничения в Брюксел.
Други държави, като България, които имат финансови проблеми, се тревожат, че приемането на еврото ще ги постави в ситуация да плащат за безотговорността на Гърция
Нациите, които използват еврото, заедно с Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ), понастоящем са най-големите кредитори на Атина. "И ние ще трябва да даваме пари на Гърция - по-бедният да дава пари на по-богатия, не виждам логиката в това", коментира наскоро българският премиер Бойко Борисов.
Подобно е отношението в Румъния, където финансисти коментират, че БВП на страната е 52% от средния за ЕС, и че трябва този показател да достигне поне 70%, за да е готова страната за еврото.
Но дори и България и другите държави да решат да приемат еврото, кризата с Гърция може да стане причина останалите държави членки на еврозоната да не искат да ги приемат
“Според мен ситуацията с Гърция е урок за самата еврозона. Апетитът за приемане на нови държави ще намалее", коментира българският вицепремиер Ивайло Калфин.
Според Золтан Погаца, политически икономист от Унгария, най-големите ползи от присъединяването към еврозоната идват от реформите, които се изискват за влизането във валутния съюз. След достигането на такава стабилност обаче е по-добре държавите да запазят собствената си валута и да обвържат курса ѝ с еврото, както направиха Дания и Швеция. “По този начин държавите запазват възможността да девалвират валутата при нужда, както и да не се поддават на технократската диктатура на Брюксел", добавя той.
криза, която тихо расте" />
