А нгела Меркел си отмъсти на гръцкия премиер, като отхвърли отчаяните му усилия да се върне на масата на преговорите преди референдума в неделя, отбелязва в. "Файненшъл таймс", коментирайки писмото, пратено от Ципрас на гръцките кредитори, в което той пише, че приема повечето от условията им по спасителния план.
Малко след като размаха тази маслинова клонка на помирението обаче Ципрас направи обрат и обвини кредиторите на Гърция, че се опитват да упражняват натиск и да изнудват гръцките гласоподаватели.
Европейски представители признават, че са направо смаяни от тези смесени послания, идващи от страна на Гърция, посочва британското финансово издание.
Според британския в. "Гардиън" Берлин е обвинил гръцкия премиер, че лъже собствения си народ и търси изкупителна жертва на гръцките проблеми навсякъде, но не и в редиците на собствената си партия СИРИЗА
В друга статия обаче британският вестник твърди, че европейските елити искат промени в режима в Гърция.
Всичко, което германският канцлер Ангела Меркел и тройката кредитори на Гърция направиха през последните седмици в отношенията си с лявата администрация на СИРИЗА, избрана, за да преобърне политиката на строги икономии, изглежда предназначено да раздели или да дискредитира правителството на Алексис Ципрас, отбелязва вестникът.
Вчера например също се случи подобно нещо. Ципрас предложи нещо като пълно приемане на пакета с мерки за икономии, за които свика референдум, но Меркел му отвърна, че няма да има разговори по предложението, докато не мине референдумът. Дори нямаше намек за компромис.
Целта очевидно е да бъде унижен Ципрас и неговото правителство с цел подготовка на неговото предсрочно заменяне с една по-отстъпчива гръцка администрация.
Заради Гърция Европа преживя катастрофа на репутацията на няколко фронта, посочва британският в. "Дейли телеграф"
Единият от тях е това, че член на еврозоната се превърна в първата развита страна в историята, която не може да се разплати с МВФ. Друг фронт е, че еврозоната показа, че самата тя е неспособна да се справи с основните си морални отговорности, коментира още изданието.
ЕС затръшна вратата пред преговори с Гърция преди провеждането на референдума в неделя, пише в. "Вашингтон пост"
в коментар относно събитията по гръцката криза от вчера. След като в продължение на няколко дни гръцкият премиер Алексис Ципрас настояваше, че предложенията на Европа към Атина са непоносими, той прати писмо в нощта на вторник срещу сряда до основните кредитори на Гърция, в което изглежда склонен на значителни отстъпки, намеквайки че може да се съгласи да затегне мерките за икономии, които преди това отхвърляше.
Писмото обаче не даваше отговор на основното искане на ЕС, а именно за фундаментална реформа на начина, по който е организирана гръцката икономика, отбелязва изданието.
Резултатът беше, че европейските представители дадоха да се разбере, че не са в настроение да говорят с Гърция, докато Ципрас не капитулира напълно, посочва вашингтонският вестник.
В друга статия по темата журналистът Дейвид Игнейшъс припомня, че по принцип европейците са имали много малко възможности дадат чрез гласуване на референдуми гласа си относно европейския проект. Така например предложението за европейска конституция беше подложено на вот само в четири страни членки на ЕС през 2005 г. и две от тях - Франция и Холандия, го отхвърлиха. Така проектът беше изоставен.
Нейният заместник Лисабонският договор беше подложен пък на гласуване на референдум само в една страна - Ирландия, където беше отхвърлен за първи път през 2008 г., а после приет на следващата година.
Ципрас отстъпи по гръцката криза, но получи хладен отговор, отбелязва в. "Ню Йорк таймс"
Неочакваното ново усилие на Гърция за компромис с кредиторите си относно спасителния план беше посрещнато с хладен отговор от по-голямата част от Европа вчера, а усилията на Европа да се справи с финансовата криза, пред която е изправена Атина си остават хаотични, посочва вестникът. Вчерашният ден беше пореден ден на обрати.
Правителството на Ципрас каза, че би приело много от условията по спасителния план, които преди това отхвърли, но ако те бъдат част от по-широка сделка, която да откликне на нуждата на Гърция от средства през идните две години. Но европейските лидери, на които от Ципрас им дойде до гуша, показаха, че не са в настроение за бърз компромис и попариха каквито и да е надежди за незабавен пробив, отбелязва вестникът.
В друга статия изданието посочва, че усилията на Гърция да покаже, че гръцкият въпрос не е само проблем на Гърция, а епицентър на конфликт между две диаметрално противоположни стратегии относно бъдещето на европейското единство, се провали.
Гърция искаше да покаже, че стратегията за запазване на стабилността на единната европейска валута чрез плащането на цената на строги икономии, но не успя.
Гръцкото правителство смяташе, че като предложи референдум, кредиторите на Гърция ще се откажат от своята непоколебимост прямо Атина, страхувайки се от геополитическите и икономическите последици от изваждането на Гърция от еврозоната. Но засега единственото, което постигна Гърция, е да сближи Германия и Франция, Испания и Италия, които бяха подразнени от стила на преговорите на гърците и от техните агресивни искания, посочва в. "Ню Йорк таймс".
