Болните българи, които са били под наблюдение на психиатричните заведения, клиники, отделения, кабинети и амбулатории у нас през 2010 г., са били над 155 хил., обясниха експерти от Националния център по опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА), цитирани от БТА.
На 100 хил. души население се падат малко над 2000 души с психични и поведенчески разстройства.
Най-големи групи българи страдат от шизофрения и налудни разстройства - близо 36 хил. души, само от шизофрения - над 27 хил. души, от психични разстройства вследствие злоупотреба с алкохол - над 13 хил. души, от разстройство на настроението - над 27 хил. души, от различни видове депресии - над 15 хил. българи и т.н., сочат данните.
Според експертите на НЦОЗА
всеки пети българин е страдал от често психично разстройство поне веднъж в живота си
Последни данни от изследване за психичното здраве на българите, проведено от колектив от експерти на НЦОЗА отчита, че болестността у нас от чести психични разстройства е доста висока - между 10 и 30% от общата популация.
Средният статистически риск за всеки живеещ в България да се разболее от някакво често психично разстройство е 19,5%, сочи изследването.
Психичните разстройства възникват в различни моменти от живота на човека, като някои от тях изчезват с времето завинаги, а други продължават цял живот или се повтарят.
От изследването става ясно, че тревожните разстройства са най-голямата група сред честите психични разстройства у нас - 11,4 на сто, като групата на хората между 50 и 64 години е най-засегната от този вид заболявания.
На второ място по честота е групата на психични разстройства в настроението - 6,2%.
На трето място, но не и по значение, е групата на психичните разстройства вследствие употребата на вещества и субстанции (почти винаги в тази група присъства употребата на алкохол) - 3,3%.
Най-голяма е злоупотребата с вещества (най-често алкохол) сред младите българи между 18 и 34 години - 4,4%. Употребата на алкохол от по-възрастните българи между 35 и 65 години, които страдат от психични разстройства също е значителна - около 4%.
Експертите отчитат, че е налице
обща тенденция за увеличаване на разпространението
на честите психични разстройства с напредването на възрастта, т.е по-възрастните българи са по-застрашени от заболявания на психиката.
Данни на националната статистика потвърждават, че 1,1% от пълнолетните българи, или над 70 хиляди души, редовно вземат медикаменти срещу депресия.
Пак по данни на НСИ у нас има 12 центъра за лечение на психичното здраве с около 1500 легла, което е крайно недостатъчно за лечението на този вид заболявания.
Според авторите на изследването търсенето на помощ от хора страдащи от психични разстройства у нас, е рядко и най-често неуспешно. Тези факти се обясняват с липсата на подход за успешно насочване на болните за лечение, както и липсата на специализирани програми от грижи, които да отговарят на потребностите за лечение на тези пациенти.
Според данни на СЗО 75% от хората в развиващия се свят, страдащи от психични заболявания, не получават адекватно лечение или медицински грижи.
Около половината от психичните разстройства започват преди 14-годишна възраст, като най-висок е този процент от населението в бедните страни, където няма финансови ресурси за психичното здраве на хората.
Около 800 хил. души по света се самоубиват всяка година вследствие на психиатрични проблеми и огромната част от тези самоубийства стават в страни от Източна Европа.
На всеки 40 секунди в световен мащаб един човек умира от самоубийство
и това е водещата причина за смърт сред младите хора, сочи още статистиката на СЗО.
Именно поради тази причина от 2008 г. Световната здравна организация стартира програми за психичното здраве на хората, като призовава правителствата и всички страни да увеличат финансирането на психично-здравните услуги и да запълнят тази огромна празнина.
Според дефиниция на СЗО психичното здраве се определя като състояние на благополучие, в което всеки човек реализира своя собствен потенциал, може да се справи с нормалните стресови моменти в живота си и е в състояние да даде своя принос към обществото, в което живее.
Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг, казва директорът на СЗО д-р Маргарет Чан и допълва: "Правителствата по целия свят трябва да гледат на психичното здраве като на жизненоважен компонент на първичната здравна помощ".
