Колко по-достоверно звучи изцереният болен като гост на някое токшоу, когато чрез историята на собственото си заболяване вълнуващо доказва, че е бил спасен благодарение на еди-кое си чудотворно лекарство, еди-каква си диагностика или от главния лекар на еди-коя си частна клиника. Може ли да има по-убедителен аргумент от живото доказателство на бившия пациент, превърнал се в посланик на очевидно така успешно приложения му спасителен метод?
В отделни случаи доказателствата обхващат всички прослойки. Всяка екологично вманиачена майка твърди, че малкото й съкровище се е отървало от упоритите инфекции едва след като започнала да го тъпче с хомеопатични топченца, есенция от планински билки или други вълшебни питиета.
От страниците на Journal of the American Medical Association Захари Майзел и Джейсън Карлауиш от Пенсилванския университет призовават лекарите да се противопоставят - с емоционални истории, облягащи се на доказателствата на мащабни епидемиологични проучвания, и такива, в които се оглеждат индивидуални съдби, така че пациентитете да могат да се идентифицират с тези истории.
Митове и емоции
Лекарят от спешна помощ и специалистът по биоетика се ядосват, когато изтъкнати личности поставят собствената си съдба в услуга на някоя съмнителна кампания.
Бившият нюйоркски кмет Руди Джулиани и бейзбол-легендата Джо Торе например в емоционални изяви издигнаха тази есен твърдението, че PSA-тестът за рак на простатата "спасил живота им". Малко преди това Preventive Services Taskforce и други независими медицински организации бяха заявили, че мъжете не трябвало да се подлагат рутинно на PSA-сканиране.
Джени МакКарти, бивша плеймейтка, актриса и може би най-известната противничка на ваксинациите в Америка, при всяка възможност тръби, че след ваксинация срещу скарлатина, заушка и морбили синът й станал аутист. Упорит мит, чиято и без това съмнителна научна база отдавна вече се оказа фалшива. Кажат ли това на МакКарти, тя отвръща: "Моят син е моята наука", а иначе признава в краен случай и "университета Гугъл".
Повече лични истории
"Научните статии са сами по себе си безстрастни и не разказват нечия история", пишат Майзел и Карлауиш. "Би трябвало обаче да използваме лични истории, за да направим разбираемо за пациентите кое е научно доказано и кое не", добавят те.
Подобни лични истории не влизат в противоречие с медицинската наука, базирана на научните факти, а я допълват и стимулират лечебната дейност.
При това не става дума само за това на пациентите да се поднася информация единствено за успехите, за да бъдат те убедени в смисъла на терапията.
Разказите могат да бъдат от полза и при обявяването на неуспехите на медицината, например забраненото след две години прилагане на медикамента авастин за лечение на рак на гърдата, след като изследванията показаха, че пациентките не само не живеят по-дълго, но и страдат от тежки странични явления.
Източник: "Дойче веле"
Последвайте ни
