Проблемът с пренаселването на големите градове става все по-сериозен. Задръстванията, замърсяването, изчезването
на зелените площи за сметка на постоянно разширяващата се
бетонна джунгла и блъсканицата в градския транспорт отдавна са
всекидневие за жителите на световните мегаполиси.
Всичко, което е прекомерно, всяко явление,
което е с прекалено голяма сила и честота, се отразява негативно
на човешкото здраве, предупреждава за БТА доцент Диана Бакалова,
психолог в Института за изследване на населението и човека към
БАН.
Пренаселването обикновено е свързано с прекалено завишени
нива на шум, динамика на движението и "хаос", които на свой ред
водят до нарушаване на личното пространство, повишена
тревожност, стрес, агресия, депресия или пък "блокиране",
изразено в неспособност за взимане на решения, обяснява
експертът.
Според Маргарита Бакрачева, също психолог към Института, колкото повече хора има на едно място, толкова по-силна става
несъзнателната конкурентна позиция, за да можем да си извоюваме
място и територия,
за да не бъдем изблъскани и изместени от
тълпата
По думите й е много по-лесно човек да се адаптира към
забързания начин на живот, ако идва от по-спокойно ("провинциално") място,
отколкото да се отърси от превърналата се вече в необходимост
суета на големия град.
В последните десетилетия са правени редица
проучвания, чиято основна цел е повишаването качеството на
живот. В някои от тях се посочва, че броят на разстройствата в
метрополисите е повече като процентно съотношение и дори че в
големите градове хората използват различни центрове на мозъка във всекидневната си дейност, припомня Бакрачева.
И ако лудницата по улиците, в градския
транспорт и големите търговски центрове е изморителна, то
пренаселването в офиса често създава още по-големи
главоболия
на работещи и началници и води до намаляване на
производителността. По думите на Бакрачева в оптималния вариант е добре да имаме своя
"лична територия", което на практика не е осъществимо.
Според нея дори при идеални междуколегиални
отношения всеки има нужда от свое кътче, където да се усамоти, за да
избяга от усещането, че е непрекъснато наблюдаван и контролиран.
Простичкият принцип е колкото по-малко хора,
толкова по-добре. Поради тази невъзможност много редакции, борси
и други подобни организации практикуват
разделянето на
огромните площи поне с прегради между бюрата
В големите офиси, в които липсва обособено
шумоизолирано пространство за отделния служител, обикновено се
работи със слушалки, допълва Диана Бакалова.
По думите й обаче,
това далеч не е достатъчно, тъй като суматохата не е свързана
единствено с шума и с атака на слуха, но и с динамиката на
движението на хората, с пресищане на сетивата с различни гледки,
миризми, цветове и т.н.
Особено тежко се понася пренаселеността в
офиса, ако човек е посветен на интелектуален труд и работата му
изисква сериозна концентрация. Бакалова съветва служителите,
които усещат заплаха за личното си пространство на работното
място, да информират работодателя си за това и при неразбиране
от негова страна да потърсят по възможност друга работа.
Ако пък нямат
такава възможност, нека посвещават поне по половин-един час на
ден преди или след работа на разтоварваща разходка на тихо място
(в парка например), на някакъв предпочитан спорт или хоби,
препоръчва специалистът.
Сред другите съвети на Диана Бакалова за
преодоляване на стреса от "лудницата" на големия град са честите
пътувания и разходки сред природата. По думите й от особена
важност е
правилното вдишване на въздуха с отворени гърди,
като
дълбоките към плитките вдишвания трябва да са в съотношение 1/5.
Усамотете се в дома си в отделна
стая поне за час на ден и нека това време бъде само за вас,
препоръчва още Бакалова и добавя, че помага и ако си пуснете тиха,
релаксираща музика, докато сте легнали със затворени очи,
концентрирани върху тялото си и усещайки как всеки мускул се
отпуска.
Заниманията със спорт и/или с изкуство също са идеална
антистрес терапия. И не на последно място, съветва експертът,
прекарвайте повече време с любимите си хора.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
