Проф. Чирков: Болниците се строят като молове

Е�и �ини и некачествени стентове може да станат причина за смъртта на пациентите, на които се поставят, заяви проф. Александър Чирков, цитиран от БоленЗдрав.

Професорът първи въвежда коронарографията у нас преди около 18 години.

Коментарът му бе по повод думите на проф. Иво Петров от болница "Токуда", че Здравната каса (НЗОК) възнамерява да обяви централизиран търг за този вид изделия, а там по правило печели най-ниската цена.

65% от смъртните случаи в България се дължат на сърдечносъдови заболявания, като най-много са инфарктите.

Именно затова, отбелязва проф. Чирков, в инвазивната кардиология трябва да се работи с качествени материали. От друга страна било разбираемо, че

касата търси начини да спести пари

Изходът според известния хирург е да се въведе по-строг контрол върху катетеризационните лаборатории за поставяне на стентове, които по думите му "никнат като гъби из цялата страна".

Според него лекарите в тях трябва да са обучени много добре, за да не се стига до разкъсване на съдове и неприятни инциденти.

Стентовете трябва да се поставят само след консултация и по възможност в присъствието на кардиохирург, каза още проф.Чирков. Изключение се прави при спешни ситуации.

Това вече е въведено като изискване в Европа, но у нас се пристъпвало към лечение без тези специалисти.

"Стентът се поставя само когато трябва да се спаси живот,

затова в тази ситуация терапевтичният подход трябва да се обсъжда - а не, дай тук да сложим един стент или да оперираме! Двамата - кардиолог и кардиохирург, работят в името на пациента", обяснява известният специалист.

За да спести пари, касата трябва да потърси мнението на експерти за най-новите проучвания, свързани с коронарографията, посочва професорът.

По думите му е доказано - и то в престижното научно издание Archives of International Medicine, че стентът дава същите резултати като медикаментозното лечение с аспирин и бетаблокери при лечение на стеснени кръвоносни съдове.

Авторите на проучването анализирали данните на 7229 души - половината с поставени стентове, а другата половина - на лекарства, разказа кардиохирургyт.

След две години се установило, че 8,9% от пациентите със стент са получили инфаркт, а в групата само на медикаменти - 8,1%. Смъртните случаи в стент-групата били 8,9%, а в другата - 9,1%.

Като профлактика на инфарктите трябва много да се върви пеша, поне 5 км дневно, съветва специалистът. Ходенето увеличава т.нар. артериогенеза - образуването на допълнителни кръвоносни съдове, които компенсират запушените и така кръвоснабдяването минава по алтернативни пътища.

Според проф. Чирков сега болниците се строят като молове,

а после се търсят лекари, които да работят в тях.

По думите му в половината лечебни заведения условията са ужасни - "пълни с бактерии стари и порутени сгради".

"Преди време доведох мои познати холандци в болницата в Лом, за да видим с какво могат да помогнат. Те само отвориха вратата и като видяха какви са условията, изобщо отказаха да влязат. Казаха ми, че тази болница е за събаряне, а не за ремонт", разказва проф. Чирков.

Наред с всичко останало докторите трябва да бъдат осигурени така, че да не са затънали в битови грижи как да си плащат сметките, а да се отдадат изцяло на медицината, заключва проф. Чирков.