От това ще има полза цялата планета, тъй като много от жертвите на озоновото замърсяване живеят много далеч от причинителите му, предупреждават учените от Университета на Северна Каролина.
Озонът се образува в атмосферата на нашата планетата на височина 25 км под действие на слънчевата радиация и наличието на кислород. Т. нар. озонов слой ни предпазва от вредните ултравиолетови лъчи. На него се дължи и синият цвят на небето.
Т.нар. приземен озон близо до земната повърхност обаче е особено опасен. Концентрацията му се свързва със заболявания на дихателните органи, сърдечни удари и дори рак.
Трансграничното замърсяване допринася за увеличаване на киселинността в атмосферата и образуването му при реакция на слънчевата светлина с газове като метан, азотни оксиди и въглероден моноксид, отделяни от кораби, автомобили и електроцентрали.
За да измерят ефекта му върху човешкото здраве, екипът учени използвали компютърни симулации, за да изчислят колко озон ще вдишват жителите на Северна Америка, ЕС и Южна и Източна Азия, ако всеки регион намали вредните си емисии с 1/5 - и съответно колко човешки живота ще бъдат спасени.
Според изследователите 21 800 смъртни случая, свързани с озоновото замърсяване, биха били избегнати само в северното полукълбо.
Най-голямата изненада за учените обаче е в каква голяма степен замърсяването в една част на света може да причини здравословни проблеми и смърт в съвсем друга.
Близо 76 на сто от хората, чиито здраве е пострадало от вредните емисии на Северна Америка, реално живеят извън този континент - най-вече в Европа.
Приземният озон се образува най-вече над замърсеното източно крайбрежие на САЩ и се пренася до Европа от преобладаващите ветрове, обясняват учените, като изтъкват глобалния ефект, който има американската индустрия.
Ако всички изследвани региони намалят емисиите си с 1/5, над 50 на сто от смъртните случаи, избегнати в ЕС, ще се дължат на чуждите действия по този въпрос.
Други региони обаче тровят предимно сами себе си - 90 на сто в Южна Азия. Намаляване на вредните газове там с 20% би спасило 7600 души на година.
Последвайте ни
