Експерти срещу гладуване, диети и вегетарианство

Г�д �дуването и диетите са вредни, а отслабването с повече от 4 кг месечно е опасно за здравето, предупреждава и проф. д-р Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика (БДХД) пред БТА.

Според специалистите здравословната храна е важна и може да предотврати появата на почти всяко заболяване, но възникнала ли е веднъж болест, диетата не може да я излекува, а трябва да съпътства медикаментозното лечение и рехабилитацията.

С пиене на вода по време на пълнолуние и високовъглехидратни диети трудно може да се постигне здравословен резултат, дават пример те.

Хора, завършили Националната спортна академия, се представят за диетолози, пък твърди д-р Борислав Георгиев, председател на фондация "Академия кардиология".

По думите ми това са кинезитерапевти, които нямат нищо общо с медицината и още по-малко с диетологията, а дават съвети за хранителни режими.

В 95% от спа центровете у нас хората, които давали препоръки за храненето, били именно кинезитерапевти, съветващи дори пациенти с хипертония и диабет.

Максималното отслабване е с 4 кг на месец или по 1 кг на седмица

Д-р Георгиев споделя от опит, че не е виждал пациент, страдащ от затлъстяване, който с нормална диета да е смъкнал повече от 9 до 10 кг месечно.

Според него важно за пациентите с метаболитни нарушения и диабет, например, е консумацията на сол. От хипертониците 50% са чувствителни към солта, докато от здравите хора - 30%.

Само при леката хипертония (където горната граница на кръвното налягане е между 140-150) спирането на терапията може да бъде заместено от диета и физически усилия, като в 15 до 20% от случаите се постига нормализиране.

Редица проучванията регистрират проблеми, свързани с небалансираното хранене и недостатъчната физическа активност на българите, които водят до затлъстяване и наднормено тегло.

Статистиката сочи, че 70% процента от жените над 60 години и 60% от мъжете между 30 и 60 години имат такъв проблем. Наднорменото тегло се движи между 9 и 15% при децата от една до петгодишна възраст и е сериозен проблем при над 7-годишните, а 31% от първокласниците страдат от него.

Определени социални групи обаче страдат от недохранване и анемия, коментира проф. д-р Стефка Петрова, директор на Националния център по опазване на общественото здраве (НЗООЗ).

Поради прилагането на ограничителни диети расте броят и на заболелите от анорексия сред подрастващите - проблем, който засяга предимно момичетата. 8% от момичетата между 10 и 19 години са с поднормено тегло, а при жените между 18 и 30 години този процент стига 17.

Вегетарианството в семейството е опасно за здравето на малките деца,

защото ги лишава от важни за организма витамини, предупреждава д-р Божидар Попов. Специалистите напомнят на децата да се дават повече пресни плодове и зеленчуци, риба, мляко и млечни продукти, както и фолиева киселина и желязо - важни за растежа на организма.

Храненето оказва влияние през всички периоди от живота на човека, започвайки още преди раждането, коментира доц. д-р Веселка Дулева, ръководител на секция "Хранене и обществено здраве" в НЦООЗ.

Препоръчва се още 3-4 месеца преди забременяването жените да се хранят балансирано и да приемат фолиева киселина (което правят едва 4% от българките), тъй като това е важно за правилното развитие на плода.

По данни на проф. Стефка Петрова 25% от жените в детеродна възраст са с анемия, а особено рискова група са ромите, където този процент е значително по-висок - 36.

Само 29 на сто от бременните в третото тримесечие взимат и профилактично желязо, за да намалят риска от анемия, което е основен проблем за плода.

Експертите напомнят и колко е важно бебетата да бъдат кърмени. Много малък процент от тези деца страдат от наднормено тегло и инфекциозни заболявания - проблеми, които започват още през първата година от живота.