За ади липсата на висок родителски контрол и слабата плувна подготовка, особено сред младите хора, 18% от удавените всяка година са деца, заяви в интервю за БТА Теодора Томова, шеф на водноспасителната служба към Българският червен кръст (БЧК).
Годишно в България от удавяне загиват около 160 човека, а в световен план - около 500 хил.
По-големият брой удавяния у нас - 75-80 на сто, стават във водоеми във вътрешността на страната, които не се охраняват от спасители.
Високият процент случаи на воден травматизъм се дължат основно на слабата плувна подготовка на плуващите и особено на малките.
Непознаването на опасностите при къпане, неумението да се излезе от опасни ситуации във водата и да се помогне на човек, който се дави, са трите основни фактора, според Томова.
Според нея премахването на задължителното обучение по плуване в началния училищен курс и все по-малкият брой работещи плувни басейни в страната също са важни фактори.
Къпането трябва да става само на охраняеми плажове
Задължително е да се спазва водноспасителната сигнализация и указанията на спасителите.
Влизането във водоеми и басейни трябва да става постепенно, като предварително се намокрят лицето, крайниците и сърдечната област, съветва специалистката.
Рязката промяна в температурата на тялото при попадането на човек в студена вода може да предизвика шок с рефлекторно спиране на дишането. В някои случаи се стига до загуба на съзнание и настъпване на внезапна смърт.
Такъв фатален край може да има и при рязко потапяне със силно загряно и изпотено тяло дори във вода, която не е толкова студена.
Във водоеми без вертикална циркулация на водата, като язовирите например, горният слой е затоплен от слънцето, но в дълбочина водата остава студена. Същите опасности грозят плувците и при скокове или гмуркане в такива водоеми.
Забранени са и скоковете в плитки водни басейни, защото те могат да доведат до травми на гръбначния стълб и парализа.
За съжаление много често срещана практика е плуването с дъвка,
което Томова не препоръчва, тъй като тя може да попадне в трахеята и да причини задушаване.
Трябва да се избягва и плуването след обилно хранене, когато стомахът е още разширен. Храносмилателните органи се снабдяват по-обилно с кръв за сметка на мозъка и крайниците.
Недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка, съчетано с интензивните движения, охлаждането на тялото и налягането на водата върху стомаха може да предизвикат прилошаване, повръщане и дори загуба на съзнание, а попадането на стомашно съдържимо в дихателните пътища води до задушаване и удавяне.
Много водни инциденти се дължат на употребата на алкохол и различни наркотични вещества, затова те са забранени преди влизането във водата. И в двата случая хората губят реална представа за опасностите и надценяват собствените си сили и възможности.
Специалистката препоръчва плуването успоредно на морския бряг,
а не влизането навътре, освен ако човек не плува в група, на която разчита в случай на проблем. В такива случаи е препоръчително групата да се придружава от спасителна лодка заради вероятността в даден момент повече от един човек да се нуждае от помощ.
Често срещани при плуване са схващанията на мускули - т.нар. крампи. Предпазването от такива инциденти изисква добро сработване на всички мускулни групи преди плуване и избягване на преумора и преохлаждане. До известна степен смяната на стила на плуване отлага настъпването на мускулните крампи.
Къпането и плуването с надуваеми предмети също може да бъде опасно, защото лесно навлизат навътре в морето.
Въпреки че много от спасителите, които БЧК подготвя заминават на работа в чужбина, през последните две години се очертава тенденция те да се задържат в България, отбеляза Томова.
Според нея българското водно спасяване е на много високо ниво. В момента националният ни отбор по водно спасяване се готви за световното първенство през октомври 2010 г. в Египет.
Източник:
БГНЕС
