Апетитът идва с яденето, казват старите хора.
Те имат право, но това не е всичко.
Излиза, че дебелеенето е заразно - дебеланковците подтиквали останалите хора да стават дебели. Поне така твърдят британски изследователи.
Народът е прав, като казва: "Каквото почукало, такова се обадило" или "Където е текло, пак ще тече".
Не само че една дума води след себе си друга, а и това, че определено състояние може да доведе до дублиращ резултат, доказват научно изследователите от Leeds School of Business.
Да вземем за пример хората с наднормено тегло. Те подтикват другите хора също да станат дебели, твърдят британски учени.
Техният експеримент, в който са участвали над 100 мъже и жени, показва, че дебеланковците възбуждат значително апетита на хората с нормално тегло.
Бонбони за всички!
По време на експеримента учените предлагат на по-вталените мъже и жени бонбони и бисквити.
В присъствието на дебели хора участниците в експеримента посягали към вкусотиите по-често, отколкото в компанията на хора с нормално тегло.
Консумацията на сладкиши се увеличила средно с до 50%.
Експертите си обясняват този феномен с т. нар. психологическо разтоварване.
То функционира по следния начин: видът на дебели хора свежда почти до минимум усещането за собственото тегло и намалява желанието за отслабване.
Слабостите на другите (разбирай дебелите) премахват у по-вталените хора психологическата бариера за собствените несъответствия.
Цезар, Шекспир и другите
Това усещане явно е било познато и на Шекспир. В устата на Цезар той вмъква следните думи: "Оставете около мен затлъстелите мъже с голи глави".
Поколения учени са си блъскали главите над това изречение. Някои изказват предположението, че Цезар смятал слабите хора за по-подвижни, а оттук и за по-опасни. Затова предпочитал "затлъстялата компания".
Ако изхождаме обаче от експеримента на британските учени, Цезаровите думи могат да бъдат тълкувани по съвсем друг начин: Юлий Цезар просто е искал да си похапва без угризения на съвестта.
