„Птиците“, които съпътстват подземния добив

С лед идването на „Дънди Прешъс Металс“ в България през 2003 година рудник „Челопеч“ търпи огромна трансформация.

Иновациите, инвестициите и желанието за развитие са извели „Дънди Прешъс Металс“ до лидер в минния бранш, що се отнася до околната среда и технологиите. Компанията е сред 15-те водещи минни компании в управлението на своите екологични и социални въздействия според оценката S&P Global Corporate Sustainability Assessment за 2021 г.

В това годишно проучване на практиките за устойчиво развитие на водещите компании в света участват около 7,000 отделни компании от 61 индустрии. Постигнатият резултат не само подобрява инвестиционния рейтинг на компанията и я прави много по-привлекателна за големите инвеститори, но и доказва, че българската минна индустрия има своето място сред световните лидери.

След идването на „Дънди Прешъс Металс“ в България през 2003 година рудник „Челопеч“ търпи огромна трансформация. От почти банкрутирало предприятие, днес той е изцяло модернизиран. Една от най-важните стъпки към дигитализация е изградената 100% надеждна wi-fi мрежа в целия рудник. Така всички процеси под земята стават видими на повърхността, а наличната информация в реално време става нормален начин за вземане на решения.

„Представете си един подземен град, чийто пътища са над 100 км. Във всяка една точка от тези 100 км, има надеждно wi-fi покритие. В момента голяма част от процесите в Челопеч са дигитализирани и автоматизирани, а ние продължаваме да се развиваме още в тази насока“, споделя инж. Сергей Михалев, главен инженер „Технически служби“. 

Само допреди няколко месеца Сергей е главен маркшайдер и ръководи екип от маркшайдери, за които се казва, че са „Очите на миньора“. Това са хората, които картират минните изработки и създават 3D модели, казват на всички останали миньори къде се намират и къде трябва да вървят. Днес, за да си маркшайдер в рудник „Челопеч“, освен уменията от университета, трябва да притежаваш и свидетелство за управление на дрон. Защото работата в рудник налага ползване на съвременни инструменти, скенери и дронове.

Работата със специализирани минни софтуери до голяма част налага минният персонал и маркшайдерите да прекарват работния си ден в офис, на компютър. 

Сергей Михалев е основният човек в екипа, който разработва първия автономен, самообучаващ се дрон за работа в подземни условия с липса на GPS покритие. Той споделя още: „Птиците, защото ние наричаме нашия дрон „птица“, дълго време съпътстват подземния добив на полезни изкопаеми. В миналото са били използвани канарчета. Носени от миньорите в клетка на забоя, те са сигнализирали за наличието на вреден газ – метан, преди концентрацията му да стане критична за човешкото здраве“.

Историята с летящата птица в рудник „Челопеч“ започва през 2020 година, когато представители на „Дънди Прешъс Металс“ се срещат с екип на стартиращата американска компания Exyn Technologies на минно изложение в Канада. След едноседмични тестове в производствена среда в Челопеч става ясно, че има възможност за съвместна работа и много неща, които трябва да се подобрят в дрона. След като маркшайдерите разбират начина на работа на ИТ специалистите и екипът на Exyn разбира потребностите за безопасна работа в рудника, сега екипът маркшайдери в Челопеч разполага с най-ново поколение от първите автономни, самообучаващи се дронове в света, които се използват в подземни условия. Дронът сканира подземните камери с обем около 20 хил. куб. м., което за сравнение е приблизително с размерите на една 10-етажна сграда. Самото сканиране трае от 2 до 3 мин. и са събрани няколко милиона точки. Това рязко редуцира времето за престой на персонала под земята, което подобрява както безопасността, така и ефективността на работа.

С въвеждането на тази технология с изкуствен интелект минното дело придобива друго измерение. В бъдеще подобни дронове и роботи ще осигуряват по-качественото събиране на данни, за да могат специалистите да вземат още по-точни решения. Възможността команди да им се задават от контролни центрове на повърхността вече позволява под земята да се управляват по няколко минни машини, и то от всяка точка на света. Минните специалисти ще имат много повече ИТ знания и специфични умения за работа от дистанция, а представата за минен инженер ще бъде по-близка до тази за геймър, отколкото до тази за миньор.

Минното дело вече пристъпва към това да бъде като компютърна игра. Всъщност бъдещето на технологиите зависи единствено от нашето собствено въображение и желание за развитие.  

Повече за „Вдъхновени от бизнеса“ можете да прочетете ТУК.