М обилните мрежи от пето поколение (5G) са една от най-горещите теми в ИТ индустрията и не само. Те вече започват да навлизат в реална употреба, като това се случва и в България. Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Андреана Атанасова коментира в интервю за Vesti.bg какъв е напредъкът на държавата и какво предстои в близко бъдеще.
5G мрежите навлизат във все повече държави и са голяма тема в света на технологиите. Какво се случва с тях в България?
- Трите големи оператора в България вече направиха първите тестове на 5G мрежите, които смятат да развиват в страната. Те имат временни разрешения за използване на радиочестотен спектър за шест месеца, като целта е през следващата година да получат постоянни такива.
За да подпомогне разгръщането на мрежите от пето поколение, държавата предприе редица действия. На първо място в момента осигуряваме радиочестотен спектър в диапазона 3,6GHz, което ще даде възможност за разгръщане на 5G мрежите в големите градове. Работим усилено и по освобождаване на спектър в обхватите 700MHz и 800MHz, които до този момент са ползвани от Министерството на отбраната. Това е по-ниският честотен диапазон, като той е необходим за разгръщането на този вид мрежи на територията на цялата страна.
Очакваме Министерски съвет да разгледа предложението на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за изменение на тарифите за таксите, което ще даде възможност за предоставяне на спектър на разумна цена. Така телекомите ще могат да насочат основно инвестициите си в изграждането на мрежите си в замяна на това, а не в придобиването на спектър. От друга страна бързото разгръщане на мрежите от пето поколение ще даде възможност за непреки ползи и приходи от друг вид услуги, които ще се предоставят.
Работи се много усилено и по преразглеждане на режима за смяната на телекомуникационните съоръжения. В България той е доста рестриктивен и дори при преоборудване на съществуваща станция, изисква цялостна процедура за разрешение на строеж като при ново изграждане на мрежа. Реално това не е необходимо, защото съществуващите площадки за мобилни станции могат да бъдат използвани при инсталирането на следващо поколение мобилни мрежи без да се променят техните конструкции. Този въпрос попада в компетенциите на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като срещаме разбиране от тяхна страна, че този вид дейности могат да бъдат облекчени.
В каква времева рамка може да се случи всичко това?
- Изискване на Европейския съюз е през 2020 г. всяка държава членка да има поне един град, в който да има покритие на 5G. Предвид действията, които е предприела държавата, за да даде възможност на операторите да разгърнат мрежите си, се надяваме, че ще имаме по-голямо покритие от един град с 5G поне до края на другата година. Предстоят процеси по издаване на постоянни разрешения, които трябва да се организират от Комисията за регулиране на съобщенията.
Освен това трябва да се гарантират непрекъсваеми радиочестотни ленти от 100 MHz в диапазона 3,6GHz. В момента той не е напълно свободен, защото има действащи съоръжения на ДП „Ръководството на въздушното движение“. Вече има готов план за тяхното преместване в друг честотен диапазон и към средата на годината практически ще има напълно гарантиран спектър за този вид услуги.
До тогава трябва да са минали и процедурите по издаване на разрешенията. Операторите вече са направили бизнес плановете си за внос на оборудване и изграждане на съоръженията. Надявам се всичко да се случи по план и България да в челните редици по разгръщане на този вид мрежи.
Какви са ползите от 5G мрежите? Защо се говори много повече за тях, отколкото за 4G мрежите?
- За разлика от 4G мрежите, 5G мрежите са ориентирани повече към индустрията и друг вид потребители. 5G мрежите дават възможност за високоскоростна връзка с много ниско време на закъснение и възможност за обслужване на много устройства в рамките на една зона. Например в рамките на един квадратен километър могат да работят едновременно 1 млн. устройства.
Затова на 5G мрежите се гледа като на една от предпоставките за развитие на т.нар. Индустрия 4.0. Това е стъпка към автоматизиране и роботизиране на процесите в предприятията, развитието на умните градове, електронното здравеопазване, електронно обучение, умно земеделие, изкуствен интелект, Интернет на нещата, комуникацията между машини, тяхното самообучение и много други. Накратко, имаме много по-големи възможности от това, което 4G предоставя предимно на крайните потребители.
Какво може да спечели държавата от 5G мрежите?
- Колкото по-силна е икономиката, толкова по-силна е държавата. Когато има свързаност, която гарантира възможност на останалите индустрии да работят с тези нови технологии, това е от полза и за държавата.
Разглеждаме технологията не от гледна точка на държавата като потребител на 5G, а държавата като даваща възможност за развитието на бизнеса в нея. Електронното управление е регламентирано под друга форма и е в компетенциите на Държавна агенция за електронно управление, която изгражда нужните мрежи за свързаността на администрациите. Но там, където не може да бъде достигнато с фиксирана мрежа, 5G е една помощна технология, която може да бъде използвана.
Появиха се много митове, че 5G технологията е опасна за хората и здравето им. Можем ли да разсеем тези твърдения?
- Тук ролята на институциите е важна и трябва да се нaправят пояснения. Нормите, които и в момента действат по отношение на мобилните мрежи, ще продължават да действат и в бъдеще. Има наредба на Министерството на здравеопазването от 1991 г. Това е Наредба № 9 за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.
Искам да отбележа, че България е заложила норми, които са десетократно по-високи спрямо тези, които се прилагат в по-голямата част от държавите членки на Европейския съюз. Само няколко държави имат толкова високи изисквания, сред които е и България. Нашето население е много по-защитено спрямо останалите европейски държави.
Продължава да се работи и по изследвания и научни наблюдения във връзка с опасенията за електромагнитни излъчвания. Парадоксално е, че една микровълнова печка може да има по-голямо излъчване отколкото един телефон апарат, по който в даден момент се говори.
Имаме и контролни органи като районните здравни инспекции, както и Комисията за регулиране на съобщенията, които също могат да правят необходимите измервания.
Извън сферата на 5G мрежите, какви други технологични и телекомуникационни проекти са на дневен ред?
- Работим усилено по въвеждане на изискванията на наскоро приетия Европейски кодекс за електронните съобщения. До края на другата година трябва всички държави членки да са въвели тези изисквания в националните си законодателства.
Работим по изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Включват се точно норми за даване на възможност за по-бързо разгръщане на високоскоростните мобилни и фиксирани мрежи. Обръща се внимание на защитата на правата на потребителите, осигуряване на спешните повиквания и редица други европейски изисквания.
По отношение на информационните технологии работим по Националната програма за развитие „България 2030 г.“, в която като приоритет е залегнала „цифрова свързаност“. Ще се опитаме да гарантираме свързаността на територията на цялата страна, така че да се позволи развитието на цифровите услуги и гарантиране използването на информационни и телекомуникационни технологии във всички области на нашия живот.
Участваме в изготвяне на стратегия за Индустрия 4.0, в която имаме съществена част, а именно информационни и комуникационни технологии като предпоставка за развитие на индустрията.
Подготвяме са за популяризиране на възможностите за участие с проекти в европейските програми. Пример за това е инициативата WiFi4EU, където заемаме челно място по участие. Тази инициатива насърчава свободния достъп до безжичен интернет на обществените места, включително паркове, площади, здравни центрове и обществени сгради в общините в цяла Европа.
Българските общини се включиха много активно и бих казала, че това е благодарение на добрата информационна кампания, която Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предприе, за да могат местните власти да са готови още в момента на отварянето на конкурса.
Принципът за кандидатстване е „пръв поискал, пръв получил“. Благодарение на бързата реакция и добрата подготовка на общините, както и активното сътрудничество от страна на операторите, успяхме да се справим много добре. Конкурсите продължават и през 2020 г., като общините, които не са получили ваучер до този момент, ще могат да участват. В България те са само 38, докато останалите вече са спечелили ваучер в един от трите конкурса досега. Това поставя страната на първо място по дял на общините, които са обхванати от инициативата.
5G устройствата са готови да превземат света
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
