Проф. Петрова: Вредните трансмазнини масово се влагат в храните у нас

От 2014 г. производителите на храни в България ще са задължени да обявяват на етикета съдържанието на мазнини, въглехидрати, холестерол, наситени мастни киселини и трансмазнини.

Това съобщи проф. Стефка Петрова, експерт по хранене в Центъра по обществено здраве и анализи, цитирана от БоленЗдрав.

След две години изтича гратисният период на европейска директива, влязла в сила през ноември 2011 г.

Причините са епидемията от затлъстяване, която засяга все повече страни в ЕС, както и негативният ефект върху здравето от прекомерната  консумация на някои вещества, които се влагат за индустриалното производство на храни.

Най-оспорвани са трансмазнините, за които съществуват сведения, че имат канцерогенен ефект, пояснява Петрова.

По думите й в момента нито производителите, нито търговците са задължени да ги обявяват на етикета и така "хората се тъпчат с вредни храни, без да го осъзнават".

Трансмазнините най-често са от палмово и кокосово масло

обяснява експертът. Поначало те съдържат много големи количества наситени мастни киселини, които вдигат лошия холестерол. Имат обаче определени предимства, които ги правят атрактивни за хранителната промишленост.

Палмовото масло е се окислява трудно и освен това е твърдо. То дава плътна консистенция на продукта и затова го влагат много в сладоледи, десерти и маргарини.

"Само палмовото масло не е най-лошият вариант. По-опасно е, когато то е хидрогенирано, за да стане още по-твърдо. А у нас масово се внася хидрогениран продукт. Това са растителни мазнини, променени чрез химически процес.

За да стане по-твърда мазнината, се отнемат двойни връзки от двойно ненаситените мастни киселини. Така от олиото се правят маргарините.

В процеса обаче голяма част от мононенаситените мастни киселини стават наситени - т.е.

от полезни се превръщат във вредни

Променя се консистенцията - от течна в твърда. Получава се и т.нар. трансформа, която е още по-рискова за здравето", обяснява проф. Петрова.

Експертите по хранене са не просто против палмовото масло, а срещу дехидрогенираното. Науката категорично доказва, че трансмазнините влияят зле на здравето и трябва да се избягват, и в Европа за повечето маргарини вече не се използва тази технология.

У нас обаче не е така - всички маргарини (с изключение само на един по думите на Петрова) съдържат вредната съставка.

Много маргарини в Европа вече съдържат масла като рапичното, сусамовото, ореховото, чиито мазнини в организма впоследствие се превръщат в омега-3 мастни киселини и имат защитно действие.

За производството им не се използва дехидрогенацията, а друга технология, която запазва свойствата на растителната мазнина. След това тя се обогатява с витамини и се получава продукт, който е по-добър от маслото, обяснява проф. Петрова.

Трансмазнините са забранени в Ню Йорк и още на много други места.

В ЕС обаче още умуват по въпроса

Като член на групата по физическа и хранителна активност към Европейската комисия преди съм поставяла въпроса да се сложи някакво ограничение за използването на трансмазнини в храните, защото смятам, че в нашия регион от производителите няма да тръгне инициатива в интерес на обществото, разказва експертът по хранене.

Отговорът обаче бил, че на този етап не може да се въведе забрана, защото съпротивата на хранителната индустрия е много голяма и се смята, че ограниченията няма да проработят.

Според европейските експерти информираният избор бил достатъчна бариера пред вредните храни.

Според проф. Петрова успех е, че поне се е приела директивата за обявяване на съдържанието на трансмазнини, която става задължителна през 2014 г.

В момента в ЕС, както и в България, няма изискване за задължителна информация на етикета за химическия състав на продуктите. Затова потребителите трябва внимателно да избират какви храни купуват, а

не просто да посягат към най-евтиното,

което след години ще им излезе по-скъпо с оглед на здравето, съветва диетологът.

Много страни като Финландия, Холандия, Швеция вече са въвели такова изискване за задължително обявяване на етикета по своя инициатива, а също и наредби за ограничаване на трансмазнините в храните.

Трансмазнините съществуват и в естествен вид, отбелязва още проф. Петрова.

Те се съдържат в млякото и месото на преживните животни, но има много проучвания върху тях и изводите са, че нямат толкова негативен ефект, колкото получените след дехидрогениране на растителни мазнини, обобщава експертът.