В 4 ч. сутринта на 30 октомври, неделя, трябва да върнем времето назад с един час.
Тези, на които не им се става, могат да го направят и през деня в неделя или още преди да си легнат в събота, важното е да не се успят за работа в понеделник сутринта.
С тази малка операцийка Националната скала за време ще се измести с един час назад, което означава, че служителите вече ще напускат офисите по тъмно.
Установено е, че този преходът от лятно към зимно време повлиява допълнително настроението и психиката им. Поне на по-чувствителните и уязвимите.
Докато някои специалисти отдават това на самовнушение, много предупреждават, че промяната засилва усещането за умора, води до депресия и изостряне на хроничните заболявания, обърква възприятията на светлата и тъмната част на деня и разстройва съня.
В този смисъл идеята за смяната на времето, започнала като обществена инициатива с икономически основания, е необоснована.
Сред съветите на специалистите за добър сън и запазване на енергията в организма ни са: разходки в светлата част на деня, за да не ни липсва мелатонин и витамин Д, спорт, но без да се прекалява (особено пък преди сън), избягване на тежките храни, които действат приспиващо, без обаче да се пропуска закуската, която дава начален енергиен тласък за деня. И витамини - но не синтетични, а набавени чрез истински плодове, зеленчуци и храни.
Тази година Русия се отказа от смяната на времето и сега за пръв път няма да навие назад часовника.
Президентът Дмитрий Медведев се аргументира именно с научните изследвания, според които приспособяването към смяната на часа води до стрес и болести, както и с факта, че така денят ще е по-дълъг.
Връщането на стрелките с един час назад всяка есен и изместването им с един час напред напролет бе въведено в много държави по света по време на петролната криза през 70-те години на XX век с цел спестяване на енергия.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
