Учени: Трябва да говорим на бебетата като на възрастни

Г оворенето на бебетата като на възрастни, използвайки сложен синтаксис и речник, стимулира развитието на мозъка им, пише Франс прес.

Учените са убедени, че по-нататък това ще помага на децата при усвояването на знания през целия им живот.

Разбира се, когато родителят говори с писклив глас или пее, той привлича вниманието на бебето. Но за да научи нещо, е нужно да му се говори като на възрастен.

"От значение е речникът не само да е богат, но и качествен", обяснява Ерика Хоф, психолог от университета Флорида Атлантик на годишната конференция на Американското дружество за напредък в науката в Чикаго.

"Родителите трябва да говорят на детето сложно и с много думи", прибавя тя.

Нещо повече - това дали на бебетата е било говорено се отразява по-късно на резултатите им в училище. Децата от среди, където говоренето е било занемарено, са по-слаби ученици, обяснява специалистът.

Според Кимбърли Нобъл, невролог и педиатър в Колумбийския университет в Ню Йорк, различията са видими и в мозъчните структури на децата. Тя и колегите й сравнили мозъци на деца от бедни семейства с тези на деца от семейства на висшисти и водещи по-охолен живот.

Установено било неравенство между когнитивните системи, направляващи общителността и паметта, но най-фрапиращи се оказали разликите, засягащи частта от мозъка, която определя развитието на говора.

В хода на конференцията Ан Ферналд, психолог от Университета Станфорд, представи резултатите от изследване, проведено в група испаноговорящи деца от бедни семейства. Заключенията от него сочат, че децата почти нямат полза от периферните разговори между техните родители.

Според нея те действително научават нещо само когато се разговаря директно с тях.

Предишно изследване установи, че бебетата имат когнитивни способности, които им позволявят да решат дали даден човек ще им стана приятел или не.

То обхванало 64 9-месечни бебета, които били разделени произволно на групи и гледали видеоклипове с участието на двама възрастни. Участниците в клиповете похапвали и имали позитивна или негативна реакция към консумираната от тях храна.

Реакциите на двамата възрастни били еднакви или различни.

Положителната реакция се изразявала в това, че двамата участници се усмихвали един на друг и имали одобрителни възгласи, а отрицателната - че обръщали гръб един на друг и промърморвали нещо с неодобрителен тон.

Учените проследили колко дълго бебетата са с вперен в екрана поглед след всеки видеоклип. Резултатите показали, че децата са объркани, когато възрастни, които харесват една и съща храна, са враждебно настроени един към друг и когато възрастни, които не са на едно също мнение относно консумираната от тях храна, са приятели.