Чарлз Као, Уилард Бойл и Джордж Смит са тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за физика (NobelPrize.org), съобщи Ройтерс.
Чарлз Као е отличен за революционните си постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация.
Уилард Бойл и Джордж Смит получават Нобелова награда за изобретяването на CCD-сензорите (CCD от английски език - Charge-coupled Device - видовете светлочувствителни матрици на цифров фото/видео апарат).
Бойл и Смит разработват сензорите през 1969 г. като средство за съхранение на данни. От 1983 г. се използва в астрономията.
Британецът Чарлз Као, известен като "бащата на фиброоптичната комуникация", всъщност е роден в Шанхай, Китай. Завършва колежа Сейнт Джордж в Хонг Конг (по това време част от Лондонския университет).
Уилард Стърлинг Бойл е роден през 1924 г. в Канада. Участва във Втората световна война като част от военновъздушните сили на Британската кралска флота, но не е на активна служба.
Придобива докторска степен от Университета Макгил през 1950 г. Три години по-късно постъпва на работа в лабораториите "Бел", където, заедно с Дон Нелсън, през 1962 г. патентова първия рубинов лазер, работещ е непрекъснат режим.
Същата година оглавява космическия отдел на "Белком" - подразделение на лабораториите "Бел", което работи по мисиите "Аполо".
През 1964 г. се завръща в "Бел" и през 1975 г. става изпълнителен директор на лабораториите до пенсионирането си през 1979 г.
Джордж Елууд Смит е роден през 1930 г. в Уайт Плейнс, Ню Йорк. През 1955 г. завършва университета в Пенсилвания и има докторска степен от Чикагския университет от 1959 г. Смит работи в Лабораториите "Бел" между 1959 и 1986 г., където изследва лазерите и полупроводниковите устройства.
Тазгодишните лауреати са именно на Као, Бойл и Смит, защото до голяма степен са оформили облика на днешната интернет технология.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г.
Тя ще бъде връчена на 10 декември - денят на смъртта на Нобел, от краля на Швеция Карл ХVI Густав на церемония в Стокхолмската концертна зала.
Наградата е на стойност 10 млн. шведски крони (1,4 млн. щатски долара).
Първата Нобелова награда за физика е връчена на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име - рентгеновите лъчи.
Сред по-известните учени лауреати на наградата за физика са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903 г.), Макс Планк (1918 г.), Алберт Айнщайн (1921 г.), Нилс Бор (1922 г.), Лев Ландау (1962 г.), Пьотър Капица (1978 г.).
Миналата година отличието си поделиха американецът Йоичиро Намбу за откриването на механизма на спонтанно нарушената симетрия в субатомната физика и японците Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетрия, която предсказва съществуването на най-малко три семейства кварки в природата.
криза, която тихо расте" />
