У чени за пръв път картографираха молекулярни изменения, които могат да задействат функционирането на отделни гени в ДНК на над 100 вида човешки клетки или да накарат да замлъкнат въпросните гени, съобщи Ройтерс.
Учените всъщност са създали карта на "епигенома". Тя разкрива сложността на генетичната информация и свързаните с тълкуването ѝ предизвикателства.
За създаването на картата са били нужни 10 години изследвания, подкрепени от лансираната през 2008 г. изследователска програма на стойност 240 милиона долара на американското правителство.
Докато стане по-често срещано дешифрирането на генома на отделни индивиди, за да се разбере какъв е рискът за тях от някои болести, ще е още по-важно да се установи как епигеномът влияе върху този риск и върху други аспекти на здравето.
Дешифрирането на геноми на индивиди заема централно място в обявената наскоро от американския президент Барак Обама инициатива за персонализирана медицина.
"Единственият начин, по който можем да удържим обещанието за персонализирана медицина, е чрез включване на епигенома", заяви ръководителят на изследването Манолис Келис от Масачузетския технологичен институт (MIT).
В изследването участвали учени от лаборатории в редица страни, сред които Хърватия, Канада и САЩ.
"Производители на лекарства, като Merck & Co. Inc, извършиха епигенетични изследвания, свързани с рак", поясни Джоузеф Костело от Калифорнийския университет в Сан Франциско, който е участвал в картографирането на епигенома.
Епигенетичните различия са една от причините еднояйчни близнаци, които имат идентична ДНК, невинаги да развиват едни и същи генетични болести, включително рак.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
