Повечето обещаващи млади учени в Румъния и България емигрират, щом могат, а малцина се връщат.
Това пише престижното научно списание "Нейчър" в коментaр на проблемите на научната общност в България и Румъния.
Да се прави наука в тези страни остава трудно, въпреки че и двете се присъединиха към ЕС през 2007 г.
Има отделни проблясъци на надежда, но твърде голяма част от научноизследователския пейзаж все така е доминирана от учени от "старата гвардия", които не произвеждат резултати, съпротивяват се на въвеждането на международните стандарти в научните изследвания и блокират достъпа на свежа кръв до системата, пише "Нейчър".
Възможно е нещата да се променят за румънските учени. Правителството в Румъния отделя повече средства и изглежда е наясно как те да се изразходват разумно и как да се преодолее скептицизмът сред емигриралите учени.
Румънското правителство има сериозен дългосрочен план за науката и това заслужава признание, отбелязва списанието.
Това оптимистично усещане обаче не се споделя от тези, които следят положението в България с растящо отчаяние.
Българското правителство има само краткосрочен план, чиито дългосрочни последствия може да се окажат катастрофални.
Финансирането се съкращава, а контролът над десетки научноизследователски институти ще бъде прехвърлен от Българската академия на науките (БАН) към правителството.
Отделянето на приложните научни изследвания от академията не е непременно погрешен ход - това се доказва от статута на британското Кралско дружество и Френската академия - но българското правителство тепърва трябва да покаже, че знае какво да прави с институтите, които толкова държи да поеме, пише "Нейчър".
Вярно е, че БАН се нуждае от дълбока реформа.
Под натиска от предишни правителства да повиши нивото си, академията организира международно оценяване на дейностите си и се смали спрямо размера си от по-богатите години в съветско време.
Нужни са обаче по-големи промени, отбелязва списанието. Българското правителство заедно с учените трябва спешно да изготви дългосрочен научен план за страната, стратегия за прилагането му и гаранции, че ще е успешен.
То не може да си позволи да пренебрегне философията на ЕС за бъдеще, основано на икономика на знанието, пише научното списание "Нейчър".
