Сиянието на пълната луна създава светлинно замърсяване, равносилно на това от осветеното градско небе, в което трудно могат да се различат звездите.
Прекомерното изкуствено осветление, което скрива като със смог небосвода над населените места, е вредно за селскостопанските ниви, за растенията и животните.
Според астрономите най-добре метеорният поток може да се наблюдава извън населените места или високо в планината - най-вече ако няма луна.
Синоптиците все пак обещават безоблачно небе за "падащите" всяка година през август звезди.
При идеални условия за наблюдение, могат да се видят до 100 от тях на час.
Метеорният дъжд се случва всяка година, когато Земята пресича орбитата на кометата Суифт-Тътъл.
Частици от нейната опашка навлизат в земната атмосфера и изгарят, като повечето от тях са не по-големи от песъчинки.
В зависимост от химичния им състав, те горят с различен цвят, средно на около 100 км над земната повърхност.
Самата комета се приближава към нашата планета веднъж на 135 години. Суифт-Тътъл отново ще дойде на минимално разстояние до Земята през 2126 г.
Кометата е открита през 1862 г. Явлението, обаче, се наблюдава от хората от хилядолетия.
Както всички метеорни потоци, и този носи името на съзвездието, в което се намира радиантът му - Персей.
В страните от Западна Европа Персеидите са познати като "Сълзите на Св. Лаврентий", тъй като нощта на максимума им съвпада с празника на св. Лаврентий.
Петкилометрово задръстване се образува миналата година на пътя към Копитото, заради стотиците звездобройци, дошли на Витоша, за да наблюдават метеорния поток.
Последвайте ни
