Н ачалото на 2014 г. ще се отличава с по-особен вид на звездното небе – ще имаме добра възможност да наблюдаваме ярките планети - особено във втората половина на нощта.
Това заяви Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, предаде Агенция "Фокус“.
Междувременно в първите нощи на януари ще ни дарят с още една атракция – ако имаме шанса да сме на открито и далеч от светлините на градовете, в нощта на 3-и срещу 4-и януари ще можем да наблюдаваме повишен брой "падащи звезди” – в началото на тази нощ ще бъде максимумът на метеорния поток Квадрантиди.
Неговите метеори се пораждат от частици, разпръсквани в космическото пространство от кометата 96P - "Машолц 1”, която преминава през вътрешните части на Слънчевата система на всеки 5,2 години.
Когато в началото на януари Земята преминава през тези облаци от космически частици, някои от тях навлизат с висока скорост в земната атмосфера и светвайки за кратко се изпаряват в нея.
Мнозина мислят, че планетите са достъпни за наблюдение само с телескоп, но това не е съвсем така.
Наблюдавани от Земята, пет от всички осем планети в Слънчевата система имат яркост по-висока или съизмерима с тази на най-бляскавите звезди, поради което са били известни още в древността. Това са Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Това означава, че гледани с невъоръжено око, тези планети се виждат като звездоподобни обекти с висока яркост (т.е. без видими размери – като ярки „точки”). При по-внимателно вглеждане в небето прави впечатление, че за разлика от обичайно трепкащите звезди, блясъкът на планетите е по-постоянен, като че ли по-спокоен.
В началото на 2014 г. някои от изброените пет планети ще се наблюдават сред звездите на ярки зимни съзвездия, което ще допринася за по-красивия вид на зимното звездно небе.
Ако нощта е много ясна и безлунна и ако човек се намира далеч от градските светлини, ефектът ще е впечатляващ.
Още на Коледа и в новогодишната нощ, ролята на "Витлеемска звезда” се изпълняваше от най-ярката планета – Венера, която сега се наблюдава като Вечерница съвсем ниско над югозападния хоризонт, като залязва около час и половина след Слънцето.
В новогодишната нощ ще имаме шанс да я видим за кратко веднага след свечеряване. Точно сега Венера е много впечатляваща, ако се наблюдава със зрителна тръба при увеличение около и над 30 пъти – в окуляра тя изглежда като тесен ярък сърп, подобен на лунния.
След средата на януари Венера ще започне да се наблюдава като Зорница рано призори, ниско на югоизток.
Втората по яркост планета след Венера – Юпитер, сега е видима най-високо в небето около полунощ. Намира се в съзвездие Близнаци и заедно с красивата фигура на съзвездието Орион (Ралицата) и най-ярката звезда на небето – Сириус, видими високо на юг в полунощ, привличат погледа на всеки, излязъл под открито небе.
По-мощен бинокъл или неголяма зрителна тръба ще ни покажат 4-те най-ярки спътника, обикалящи около Юпитер и открити още от Галилей. Те обичайно се виждат подредени в права линия, заедно със самата планета.
Телескоп с увеличение около 100 пъти ще ни позволи да видим ивиците на облачните системи в атмосферата на планетата-гигант.
Марс изгрява от югоизток малко след полунощ в съзвездие Дева и остава видим до края на нощта. Той се намира видимо недалеч от най-ярката звезда в това съзвездие – Спика, но се отличава от нея с червеникавия си оттенък.
Сатурн изгрява от югоизток към края на нощта и може да се наблюдава до зазоряване. Намира се в съзвездие Везни. Емблематичните пръстени на тази планета са добре видими през телескоп с увеличение около и над 100 пъти.
На 25-и януари след 02:30 ч. ще можем да наблюдаваме атрактивно видимо сближаване на Сатурн с Луната – един чудесен начин уверено да посочим планетата на небето.
Меркурий е най-близката до Слънцето планета и поради това може да се наблюдава най-добре само в отделни периоди от годината, когато планетата залязва вечер около час и половина след Слънцето или изгрява на изток пак толкова преди него.
Такъв удобен период ще има в края на януари – във вечерите около 31-и, планетата ще залязва около 1 час и 30 минути след залеза на Слънцето. Ще може да се наблюдава във вечерното сияние, ниско над хоризонта на югозапад.
