Откриха реликварий на светец на Перперикон

Б�н �нзов реликварий под формата на кръст, датиран към V-VI век, откриха при разкопките на Перперикон, ръководени от проф. Николай Овчаров.

Косъм на светец или нишка от дрехата му бе намерена при разтварянето му днес в лабораторията на Регионалния исторически музей в Кърджали.

Произходът на находката ще може да бъде потвърден, след като бъде изследвана в лабораторията на Националния археологически музей.

През средновековието наистина е имало цяла "индустрия" за фалшиви реликви, но със сигурност сегашната находка е от V или VI век.

На този етап може да се потвърди, че реликварият поне не е бил отварян, отбеляза проф. Овчаров.

Това не е първата находка от този род, намирана на Перперикон за 12 години проучвания, а третата.

През 2004 г. бе открит подобен бронзов реликварии - бронзов кръст, съдържащ миниатюрни парченца дърво, за които се предполага, че са от кръста, на който е бил разпънат Христос.

Сега този реликварий се съхранява в манастирския комплекс "Успение Богородично" в Кърджали.

Друг кръст бе намерен през 2009 г., който пък съхранява частици от кост, вероятно на светец.

Изобилието от подобни находки на Перперикон още веднъж доказва, че от IV до XIV век скалният град е бил център на голяма епархия в областта Ахридос, смята проф. Овчаров.

В потвърждение на тезата си той припомни, че само пред седмица там беше открит и оловен печат на архиепископа на Ахридоската епархия Константин.

Преди седмица при тазгодишните археологически разкопки

в средновековния град Червен бе открита тринадесета по ред църква

Разкопките се ръководят от русенския археолог Стоян Йорданов и от неговия екип от британски студенти.

Църквата е строена през XIII век, по време на Второто българско царство, и се е намирала върху територията на спрял да функционира некропол. Тя е била разрушена от земетресение и възстановена за кратко веднага след завладяването на град Червен от османските турци.

Просъществувала е само няколко години, а по-късно руините й са били запълнени с баластра при почистването на крепостния ров.

Върху една от стените на църквата е разкрит и четириредов надпис-графит, който предстои да бъде разчетен.

При разкопките са били намерени и над 20 средновековни монети, сред които и сребърен грош от времето на цар Иван Шишман.

Вчера екип от археолози от Националния исторически музей пък откриха останки от изкуствено изградена

стена, която е опасвала напречно платото на Белинташ

Това съобщи ръководителят на екипа Борислав Бориславов.

Според него най-вероятно тя е отделяла най-святата част на светилището от останалата територия. Открито е и мястото на входната врата, която според Бориславов е била много тежка и голяма, за което говорят и откритите жлебове за колони и коловози.

Сега се проучват скалните срутвания в подножието на олтара, за които може да се твърди, че не са естествени, а са били съзнателно разрушени при някое от нашествията над скалното светилище.

Археолозите са открили остатъци от керамични съдове и сечива, бронзово украшение, фрагменти от керамична фигура на женско тяло - бедро и част от торс.

Целта на 12-членния екип археолози е да открият предназначението на скалните изсичания, за да се направят научни предположения за ролята на светилището и изпълняваните там ритуали.

Преди седмица бе открита и каменна крепостна стена

с една кула при разкопки на могила в язовир "Тича". Тя е датирана от петото хилядолетие преди Христа.

Ръководителят на разкопките доц. Стефан Чохаджиев от Великотърновския университет определя находката като особено ценна, защото не е типично за епохата на халколита, тъй като през този период крепостните укрепления са се правели предимно от дърво и глина.

Отбранителното укрепление е изградено от необработвани камъни, скрепени с глина. То е разположено в западната част на могилата. Неговата височина е около 4 м и е било свързано със сушата. Останалите страни на укреплението са били обградени от река Камчия.

Според доц. Чохаджиев строителите на укреплението са имали модерни за времето си строителни и инженерни знания. Основен въпрос пред археолозите е защо е било нужно селището край река Камчия да има впечатляваща с размерите и здравината си отбранителна стена.

По поречието в рамките на няколко километра са разкрити още четири селища от епохата на халколита.