Откриха дългокрака хлебарка на 100 млн. години

С транен нов вид древна хищна хлебарка, която е живяла преди 100 млн. години, по времето на динозаврите, беше открита идеално запазена в кехлибар, съобщава Би Би Си.

Малкото чудовище, с големина малко под 1 см, притежава странна смесица от уникални характеристики, която го кара да изглежда като кръстоска между муха, богомолка и хлебарка.

Откритието увеличава броя на свирепите хлебарки, които са живели в праисторически времена. Новият вид Manipulator modificaputis принадлежи към древно семейство хлебарки, наречено Manipulatoridae.

Хлебарката е имала триъгълна, маневрена глава, с големи очи, оставени над дълъг врат, а това са черти, които най-вероятно са помагали на създанието да преследва плячката си.

Освен това новият вид има тясно тяло и крила,

необичайно дълги крака и допълнителен чифт очи, разположени в горната част на главата,

които вероятно са помагали на хлебарката да забележи хищници, като пернатите динозаври, които са живели по това време.

Дребният хищник е намерен запазен в кехлибар от германския изследовател Зиги Елънбергер в мина в Мианмар. Първоначално учените са сметнали насекомото за богомолка.

След изследване от доктор Петер Вржански от Геоложкия институт в Братислава обаче става ясно, че това е нещо друго. "След като погледнах създанието, знаех, че е нещо ново. Нищо подомно не броди по Земята днес", казва той.

Вржански направил откритието заедно с Гюнтер Бехли от Държавния природонаучен музей в Щутгарт, Германия. Те вярват, че

хлебарката е ловувала през нощта.

"Това чудовище е било самотен ловец, който можел да се движи много бързо, с тяло, различно от това на повечето хлебарки, които се срещат днес, позиционирано високо над земята и е можело да лети, когато е необходимо. Хлебарката е сграбчвала плячката си със силните къси бодли, които се развиват върху изключително дългите ѝ крака", добавя Вржански.

Не всички учени обаче са съгласни с ловните умения на насекомото. Manipulator modificaputis е имал дълги и тънки крака и е малко вероятно да е можела да тича бързо, смята професор Александър Расницин от Института по палеонтология към Руската академия на науките. Според него малкото чудовище е използвало дългите си крака, за да изненадва плячката си, а не да я преследва.

През ранната креда, когато е живял новооткритият екземпляр, са еволюирали няколко вида хищни хлебарки. От тях днес е останала само богомолката.

В мината са намерени десетки други запазени насекоми. Тя е един от най-големите източници на кехлибар от времето на динозаврите. Изследването на фосилите ще помогне да бъде пресъздадена историята на насекомите и тяхната екосистема.