Земното ядро е на дълбочина над 5000 км и не може да бъде пряко изследвано. То се състои най-грубо от твърд метален център и течно външно ядро.
Вътрешното ядро е започнало да се втвърдява преди повече от милиард години. Радиусът му е около 1220 км, като всяка година нараства с около 0,5 мм. От какво точно е съставено то обаче, не е известно.
Специалистите черпят информация от скоростта на сеизмичните вълни, които преминават през ядрото.
Така съдят за плътността и еластичността му, но точната подредба на железните атоми остава неясна заради много голямото налягане и високи температури, които не могат да бъдат възпроизведени в лаборатория.
Сеизмичните данни показват, че западната и източната половина от вътрешното ядро на Земята са различни. Затова някои специалисти предполагат, че то е било подложено на импулс, вероятно от сблъсък с космическа скала или планетоид, разтърсил цялата Земя.
Смята се, че ядрото винаги се движи настрани, като в това време предната страна се топи, а задната кристализира.
Ядрото обаче остава в централна позиция заради гравитацията. Всичко това е много сложно и връзката между кристалната структура и геофизичните наблюдения изисква още потвърждения.
Маурицио Матезини и екипът му от университета "Комплутенсе" в Мадрид предлагат нова теория за строежа на ядрото - то е съставено от смес от различно подредени железни структури, които се различават по групирането на атомите.
Според испанските учени източната и западната страна на ядрото се различават по степента, в която тези различни структури са смесени и това определя движението на ядрото на изток.
Този сложен строеж се различава от досегашните хипотези за по-еднородна минералогия
Източник: БТА
Последвайте ни
