С амо до преди няколко години отговорът на въпроса: "Кога най-рано квантовите компютри ще навлязат в масово производство?" беше: "От 20 години до никога". Това беше така въпреки успеха, който имаха от компанията DWave Systems по отношение на адиабатните квантови компютърни системи.
"Никой не казва повече "никога", казва Скот Тотзке, изпълнителен директор на Isara Corp. Това е канадска фирма, разработваща криптиращ код, устойчив на квантови компютри, които със своята изчислителна мощ заплашват да разбият всички съществуващи до момента методи на криптиране. Той допълва още, че "ние сме в съвсем, съвсем ранните дни на квантовите компютри, но точката, до когато те са се считали за научна фантастика, отдавна е премината".
Тъй като, все повече учени и специалисти вече приемат квантовите компютри за нещо постижимо, проблемът в тяхното развитие се измества отвъд технологиите. Китайското правителство, Google, IBM, Microsoft, Baidu, Softbank Vision Fund и някои други компании вече няколко години харчат ежегодно десетки милиарди долари за проекти свързани с квантовите компютри.
Квантовите компютри, които в момента се водят "върхът на сладоледа", са съставени от различни типове свръхпроводима технология. За да държат цените възможно по-ниски обаче, тези системи използват остаряла и по-евтина литография, която е с дебелина 200 нанометра. Това е далеч от най-добрите съвременни постижения в днешни дни по отношение на силициевата литография, която варира между 7 до 10 нанометра.
Използването на по-модерните технологии ще означава по-мощни и ефикасни системи, намаляване на площта на чиповете и др. За сега тя е твърде скъпа за прилагане при квантовите компютри, което ограничава и дори забавя тяхното развитие. Десетките милиарди финансиране, които фирмите в тази сфера получават би трябвало да са достатъчни, за да тласнат бранша към бърза адаптация и ускорено внедряване на по-тънката литография.
