Д упката в озоновия слой тази година е достигнала по размер Северна Америка, макар и да намалява след споразуменията за ограничаване на вредните газове, съобщи в. "Индипендънт".
НАСА и Националното управление по изследване на океаните и атмосферата непрекъснато наблюдават озоновата дупка. Тази година тя е била най-голяма на 11 септември. Размерът ѝ тогава е бил 24,1 милиона кв. км, почти колкото и през 2013 г. Това е доста по-малко от максимума от 29,9 милиона кв. км, регистрирани със спътник през септември 2000 г.
Озоновите дупки са най-големи от 1998 г. до 2006 г. Сега нивата на озона в района се възстановяват. Озоновата дупка се образува и разширява през пролетта в Южното полукълбо. Тя се появява всяка година от 80-те години на миналия век.
Озоновият слой защитава Земята от вредните ултравиолетови лъчи, които увреждат растенията и могат да причинят рак на кожата.
Протоколът от Монреал от 1987 г. ограничи производството на химикали, предизвикващи изтъняването му, като хлора и брома от хлорофлуоровъглеродите и халоновия газ. През 2014 г. нивата на тези химикали са намалели с около девет процента от рекорда през 2000 г.
Специалистите се опитват да установят дали намаляването на озоновата дупка е свързано с ограничаването на хлора, или с покачването на температурите, което също намалява размера ѝ.
Минималната дебелина на озоновия слой тази година е била 114 добсъна, или около 1 мм, на 30 септември. През 60-те години на миналия век тя е била 250 – 350 добсъна.
