В червените кръвни телца на тези професионалисти били наблюдавани по-високи нива на един от основните антиоксиданти - глутатион.
Освен това, някои от тези клетки могат по-ефективно да се саморазрушават, което пък е плюс в случай, че се превърнат в ракови.
Засега, обаче, не е ясно дали тези промени са полезни в дългосрочен план и могат действително да намалят риска от рак - или пък са индикатори за болестно състояние, признават учените от националния изследователски институт в Пиза, Италия.
Препоръчва се лекарите, които работят с рентгенови апарати, да продължат да се предпазват максимално от лъчите.
Сърдечните хирурзи, например, използват такова оборудване по време на инвазивни операции и докато болните биват максимално облъчвани, специалистите поемат разсеяната и отразена от пациентите и от стените радиация.
Дозата й по време на една операция не е голяма, но с времето се натрупва и за година може да се равни на 4 до 8 милисиверта. Средностатистическият американец е изложен на около 3 милисиверта радиация от естествени източници годишно.
Изследователите предполагат, че организмът на лекарите може би се адаптира към тези по-високи нива на базата на нивото на молекули, наречени реактивни кислородни видове (РКВ). Те могат да увредят ДНК, ако попаднат в клетките.
Изследваните кардиолози имали по-високи нива на РКВ в плазмата около кръвните си клетки, но в червените кръвни телца те били колкото на останалите лекари. Това означава, че клетките им произвеждат повече глутатион, който ги предпазва.
Резултатите са "изключително интересни", според учените, и показват, че тялото има свои начини да ограничава вредния ефект на радиацията. Необходими са обаче още изследвания, които да установят дългосрочния ефект на облъчването от този тип.
Изледването бе публикувано днес в European Heart Journal.
Източник: "Лайв сайънс"
Последвайте ни
