Акустични анализи на звуците, издавани от бял кит (Delphinapterus leucas), разкриват забележителна прилика с модели на човешката реч и показват, че китът се опитва да общува с хората, смятат учени, цитирани от в. "Индипендънт".
Дресьорите в Американската фондация за морските бозайници в Сан Диего чули звуци, които приличали на приглушени гласове на хора, говорещи в далечината, да идват от отделението на китовете и делфините.
Китът, кръстен Нок, издавал необичайни звуци в присъствието на хора и може би се е опитвал да имитира хората, твърдят изследователите.
Делфините, както и папагалите, могат да се научат да имитират човешка реч, но е много необичайно някой морски обитател сам и спонтанно да започне да го прави, коментира АП.
Един от необичайно силните сигнали, предполагащи, че Нок звучи като човек, бил, когато плуващият с него водолаз, излязъл на повърхността и попитал колегите си: "Кой ми каза да изляза?"
Думата out ("вън, излез" - от англ. ез.) била повторена няколко пъти от... самия кит.
Нок, който починал преди пет години, бил на година при залавянето му в Тихия океан близо до Канада през 1977 г. Той бил държан в голяма клетка в открито море от Американската фондация за морските бозайници в Сан Диего, Калифорния, където участвал в научни изследвания.
Китът продължил да издава странните за един морски обитател звуци в продължение на четири години, докато не стигнал полова зрялост.
Представеното проучване не е първото, посветено на китове, които сякаш говорят с човешки глас. И друг път се е случвало учени да твърдят, че звуците, издавани от китове, понякога приличат на детски крясъци. В делфинариум в Канада даже чули бели китове да си казват името.
Сега обаче изследователят Сам Риджуей анализирал архивираните звукови записи, направени, докато Нок бил жив, и ги сравнил със звуците на човешки глас като речеви модели и многопластова хармония от изречени думи.
Наблюдаваното явление е доста странно, тъй като китовете общуват помежду си чрез звуци, но те минават през носната кухина, а хората използват ларинкса си, така че на Нок му се е наложило доста сериозно да се потруди, докато постигне подобен ефект.
Наблюденията показали, че китът е променил вокалната си механика, за да произведе подобни на човешките звуци.
Той увеличил налягането в носната кухина, като в същото време издул вестибуларната си торбичка, което обикновено не се прави по такъв екстремален начин.Подобни очевидни усилия предполагат мотив за осъществяване на контакт, казва Риджуей.
