Пт тъпващите в патентното ведомство от 240 до 270 заявки за български
изобретения годишно говори, че състоянието на нещата е не просто катастрофално,
а драматично катастрофално в качествено и количествено отношение.
Това каза
председателят на патентното ведомство Костадин Манев пред репортер на БГНЕС.
Това стана при представянето днес на проекта "Реинженеринг и оптимизация
на административния процес по заявяване експертиза и услуги във връзка с марките
и географските означения и разработка на специализирана информационна система за
тях".
Проектът е на обща стойност 745 хил. лв. и е безвъзмездно финансиран по
оперативна програма "Административен капацитет" на Европейската комисия. В
последните години
страната ни е на едно от последните места в ЕС по развитието
на иновации
и на нау-хау във високотехнологичните области на икономиката. България не само не предоставя свои патенти, но и не купува чужди, защото това
предполага внедряване и реализации и е принудена на пазарен
принцип просто да потребява вносни стоки и продукция.
Целият този процес сваля
квалификацията и цената на работната ръка у нас, демотивира и младите
изобретатели, които търсят своята реализация зад граница.
Манев не отрича, че
потенциалът на българина е голям, но по една или друга причина той не е част от
процеса на иновации.
От патентното ведомство не
отговориха на въпроса колко и кои български патенти от последните пет години са
получили европейско и световно признание.
Няма информация каква е структурата
на подаваните от 240 до 270 заявки годишно за изобретения - дали част от тях не
касаят открития като нова пръчка с кожен накрайник с уникална форма за убиване
на комари или нова конструкция на тежка орбитална ракета.
Все пак от органа съобщават, че повечето от тях са в сферата на химията и фармацията.
Позитивна е инициативата за създадените досега 11
информационни центъра на патентното ведомство в български технически
университети.
Гордост на службата е и
че са направени съкращение на щата от 191 служители на 141.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
