Д вата мощни телескопа – "Хъбъл“ и "Спитцър“, обединиха силите си, за да успеят да достигнат до зората на Вселената и ето какво виждат там – звезден куп с блестящи сини звезди, които не са готови да се превърнат в нещо наподобяващо структурата на познатите ни спираловидни галактики.
Вместо това, в ранните години на Вселената са преобладавали малките, несиметрични, безформени галактики, изобилстващи от големи, горещи, изключително ярки звезди, формиращи се с бясна скорост. Галактики са се сблъсквали постоянно.
Космическият телескоп "Хъбъл" надникна в хаоса на Вселената отпреди 13,2 милиарда години, когато непознати досега галактики са били малки, яркосини и пълни с новопоявяващи се звезди, предаде Асошиейтед прес.
Благодарение на сложни физически трикове, остаряващият телескоп на НАСА (NASA) започва да вижда Вселената в ранните й години в много живи цветове и детайли.
На новите снимки, разпространени от НАСА, галактиките се виждат 20 пъти по-слабо от заснеманите преди. Те са от новата кампания, в която погледът на 23-годишния телескоп трябва да стигне много по-далеч, отколкото е бил проектиран.
Снимките са само 500 милиона години след Големия взрив, когато повечето млади галактики са били 1000 пъти по-малки от Млечния път.
Рей Вилърд – говорител на Космическия телескопичен научен институт, който провежда изследванията с "Хъбъл" за НАСА, споделя, че да хвърлиш поглед към зората на Вселената е все едно да видиш края на шоу с пироефекти, но с идеята, че това е самото начало на времето.
"Някои от тях обаче се разрастват много по-бързо и са много по-ярки от очакваното“, каза астрономът Гарт Илингуърт от Калифорнийския университет в Санта Крус.
Астрономите още се опитват да определят кои от заснетите почти 3000 галактики са по-стари и кои по-нови.
"Хъбъл", а и други телескопи, използващи различни вълни на светлината, и преди са достигали толкова далеч във времето. Това обаче е първият пълен комплект от снимки във видимия светлинен спектър. "Хъбъл" е „заснел изображенията“, използвайки концепцията на Алберт Айнщайн, че масивните галактически купове имат свръхгравитация и засилват и разтягат светлината.
Фокусирайки се върху куповете, астрономите ги използват като естествени бинокли, за да видят какво има зад тях.
криза, която тихо расте" />
