Хигс-бозонът донесе на откривателите си Нобелова награда

84-годишният британски физик Питър Хигс и 81-годишният белгиец Франсоа Енглер, предсказали съществуването на загадъчния Хигс бозон - частицата, която обяснява защо материята има маса, си поделят Нобеловата награда за физика тази година.Паричната премия към отличието е 8 млн. шведски крони (1,2 млн. щатски долара). 

Само за четири месеца през 1964 г. общо шестима физици, всеки вдъхновявайки се от работата на другите, направиха публикации, теоретично обяснявайки наличието на нова частица.

Практическото й съществуване бе доказано почти 40 години по-късно, през 2012 г.

Потвърждението на теорията

стана възможно след изграждането на Големия адронен колайдер в ЦЕРН. Откриването на тази нова частица, наречена по-късно от учените Хигс бозон, а от широката публика "божествената частица", за физиката е съпоставимо с откриването на ДНК за биологията.

След обявяването на лауреатите ЦЕРН поздрави Франсоа Енглер и Питър Хигс за Нобела им.

"Развълнуван съм, че тазгодишната Нобелова награда бе присъдена на учени, занимавали се с физика на елементарните частици. Откритието на Хигс бозона в ЦЕРН миналата година, което потвърждава механизма "Браут-Енглер-Хигс", е кулминацията на десетилетия интелектуални усилия, положени от много хора по света", каза генералният директор на ЦЕРН Ролф Хойер. 

Механизмът "Браут-Енглер-Хигс"

е предложен за пръв път през 1964 г. в две изследвания, публикувани независимо едно от друго - първото на белгийските физици Франсоа Енглер и вече покойния Робърт Браут, и второто на британския физик Питър Хигс. 

Механизмът обяснява как силата, отговорна за бета разпада, е по-слаба от електромагнетизма, но е по-известен като механизъм, придаващ маса на фундаменталните частици. 

Трето изследване, публикувано от американците Джералд Гуралник и Карл Хейгън и британеца Том Кибъл, допринася за по-нататъшното развитие на новата идея - днес съществена част от т.нар. "Стандартен модел" на физиката, който обяснява взаимодействията във вселената на ниво елементарни частици. 

Питър Хигс обаче е първият, направил ключовото предсказание

за съществуването на масивен бозон от нов тип.

Стандартният модел описва фундаменталните частици, от които сме съставени всички ние, както и видимата материя във вселената, заедно с взаимодействията, управляващи тяхното поведение. 

Тази забележителна теория е изпитвана усърдно в продължение на много години. До миналата година механизмът "Браут-Енглер-Хигс" бе последното липсващо звено от модела, което оставаше да бъде потвърдено. След като това се случи, следващата цел на учените от ЦЕРН е да надникнат във физиката отвъд Стандартния модел. 

Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) със седалище в Женева е най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици. Сред страните членки е и България, присъединила се към организацията през 1999 г.    

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първата е присъдена на Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име. 

Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория - през 1903 г. Мария Кюри, както и Мария Гьоперт Майер през 1963 г. 

Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години, докато тази на получилите приза за литература, например, е 64 години. 

Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903 г.), Макс Планк (1918 г.), Алберт Айнщайн (1921 г.), Нилс Бор (1922 г.), Лев Ландау (1962 г.), Пьотър Капица (1978 г.) 

Миналогодишните носители на Нобеловата награда за физика бяха французинът Серж Арош и американецът Дейвид Уайнленд. Те бяха отличени за работата си в областта на квантовата физика, по-специално за изучаване на взаимодействието на светлината с материята.