Космически мистерии ще бъдат разкрити след 2015 г.

Ф�н �нсоа Енглер, белгийският учен, сочен като вероятен носител на тазгодишната Нобелова награда за физика заедно с британеца Питър Хигс, казва, че въпреки вълнуващото предполагаемо откритие на Хигс бозона, придал форма на Вселената, много от космическите загадки остават неразрешени, предаде Ройтерс.

Енглер смята, че

нови признаци за действителната структура на космоса, и онова, което се намира отвъд него, ще станат известни през 2015 г.,

когато Големият адронен колайдер на ЦЕРН (CERN.ch) поднови работата си.

"Нещата просто не могат да бъдат толкова елементарни, колкото ги представя нашият Стандартен модел", споделя Франсоа Енглер във връзка с теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща взаимодействията във Вселената.

Липсващият елемент от нея - загадъчният и отдавна търсен Хигс бозон, бе открит миналата година, като вълнуващата находка предстои да бъде потвърдена.

"Има толкова много въпроси, на които Стандартният модел не дава отговор. Надяваме се да научим много повече, когато започнат да идват новите данни след подновяването на работата на Големия адронен колайдер с увеличена мощ", казва 81-годишният белгийски физик.

Енглер е споделил вижданията си в кратка реч пред изследователи и студенти при посещението си в ЦЕРН, където миналата година бе открит Хигс бозонът.

Големият адронен колайдер преустанови работа през февруари, за да бъде удвоена мощността му. Когато ремонтът приключи през ноември 2014 г., ускорителят ще може да достига енергия от 14 TeV при досегашните 8 TeV.

Най-голямото откритие, направено с Големия адронен колайдер през трите му години работа, бе Хигс бозонът, припомня агенцията.

Ученият е посетил ЦЕРН във време, в което научната общност обсъжда дали Хигс бозонът трябва да остане с това име или в наименованието да има препратка и към имената на Енглер и друг белгийски физик, Робърт Браут.

Идеята за частица и поле, придали маса на материята след Големия взрив преди 13,8 милиарда години, "изплува" през 1964 г. в резултат на

три отделни проучвания на общо шестима физици.

Британецът Питър Хигс, днес 83-годишен, работи предимно сам, Браут - починал миналата година, си сътрудничи с Енглер в Белгия, докато трети екип - на американците Джералд Гуралник и Карл Хейгън и британеца Том Кибъл, проучва идеята в Лондон.

Браут и Енглер публикуват изследването си в края на август 1964 г., Хигс своето шест седмици по-късно, а Гуралник, Хейгън и Кибъл - месец след него. С течение на времето обаче идеята масово започва да се свързва с името на Питър Хигс.

Как точно се случва това остава неясно, въпреки че съществуват няколко теории.

В Белгия е популярно понятието "Браут-Енглер-Хигс" или БЕХ механизъм, използвано и от Франсоа Енглер в речта му. Белгийската преса призовава да бъде възприето именно това наименование.

Други, сред които и Карл Хейгън, настояват работата на лондонския екип също да получи признание.

Дискусиите набират сила, тъй като се очаква Нобеловият комитет да отличи с наградата си за физика през есента именно откритието на Хигс бозона. Според сегашните правила

престижното отличие не може да бъде присъдено на повече от трима живи учени.

От ЦЕРН и американското му съответствие "Фермилаб" отказват да вземат отношение по въпросите за носителя на Нобелова награда и промяната на наименованието на Хигс бозона.

"Едно нещо е ясно - нобеловите хора имат "адски" проблем за разрешаване", казва неназован представител на ЦЕРН.