К олкото и фантастична да изглежда способността на доктор Дулитъл, възможността да комуникираме двустранно с животни от различни видове е все по-реална. Макар много учени да отричат, че животните имат собствени езици, комуникацията в рамките на един животински вид (а и извън тях) е факт. Добър пример за това дава проведеното от Константин Слободчиков изследване върху поведението на прерийните кучета.
Както много други животински видове, те използват звуци с определена честота и продължителност, за да сигнализират за опасност. Ученият обаче установява, че в техните викове се съдържа и информация за конкретни визуални характеристики като цвят и размери на обекта – прерийните кучета реагирали с различен звук на едър, висок човек, облечен в синьо и на дребен индивид със зелени дрехи. Подобна информация се съдържа и в звуците, които животните издавали, наблюдавайки голям черен овал – форма, която никога преди не са виждали. Освен за сигнализиране на опасност или промяна в средата, прерийните кучета използват разнообразни звуци за общуване в групата. Значението им обаче още не може да бъде определено, тъй като не се наблюдава промяна в поведението на животните, пряко свързана с тази форма на комуникация.
