Космическата сонда "Марс рикънисънс орбитър" (MRO) е заснела поредица от падини, свързани с дренажни канали.
Според учените по всичко изглежда, че на тези места е имало течаща вода.
Леглата са се оформили много по-късно в историята на Марс, отколкото се смяташе за възможно досега.
Екипът изследователи от Импириъл колидж в Лондон анализирал снимките на няколко падини с плоско дъно от по 20 км в диаметър над Арес Валис - гигантска клисура с дължина около 2000 км по екватора на Марс.
Досега специалистите смятаха, че тези форми са се образували при слягане на повърхността заради сублимиране (процес, при който твърдите вещества преминават директно в пари) на леда в нея преди 4 млрд. години.
Данните от сондата обаче разкриват серия от канали, които ги свързват и които датират от 3 млрд. години. Според учените те може да са се образували само от течаща вода, а не от лед, превърнал се директно в газ.
Районът се е оформил през т.нар. хесперианска епоха, когато на Червената планета е било твърде студено, а атмосферата прекалено разредена, за да може на повърхността да има течна вода.
Изследователите предполагат, че на Марс са се редували кратки периоди на затопляне, предизвикано от вулканична дейност, удари на метеорити, дори промяна в орбитата.
Това е осигурило както достатъчно топлина за разтапяне на леда в почвата, така и налягане за поддържане на течаща вода на повърхността.
Учените не са сигурни какво точно е предизвикало този преходен период. Една от хипотезите е, че местните условия са създали своебразна атмосфера, предизвикала лек парников ефект, благодарение на който езерата са съществували.
Възможно е падините да са се изпълнили с разтопена вода и дори да са прелели, оформяйки канали при движението на течността от по-високо към по-ниско място.
За учените разбира се всичко това дава надежда за намирането на доказателства, че на Червената планета е съществувал микробен живот и че могат да се намерят и вкаменелости.
Източник: Би Би Си
Последвайте ни
